днес прекарах цял ден в размишления, наливайки се с отровата на миналото и доказвайки си още веднъж, че съм жалка, но като ти пиша сега, разбирам, че няма значение.
защото дните ще отминат така бързо, както и предишните, ще се осъзнаеш може би на 50 и ще се чудиш какво е станало с теб. още ще помниш всички глупости, как света се е гаврил с теб, но на фона на всичко останало това ще са бледи следи от сякаш друг живот. поне така си мисля аз. ще направим една вечер парти, за да отворим нова книга на живота си, ще заличим миналото и ще макар и сега да изглежда нереално, надявам се, вярвам, че ще се случи. то е като онези неща, които никога не си виждал, но някак знаеш, че съществуват.
ще дойде ден, в който мечтите ти ще се сбъднат и като търпелив човек, изчакай го този момент. не е нужно да слагаш маски, не е нужно и да се променяш....заради любовта.
ако не сега то след време Тя ще се промени така, че да ти пасва идеално, ще видиш.
вече съм го казвала и преди, не може на света да сме сами, не може да няма нито един като теб, или като мен, просто трябва съдбите ни да се срещнат... аз съм навита да живея за това.
а ако не се срещнат, то знай винаги, че ще съм там, в нашия "бар", ще "пия бяло вино" и ще те чакам да дойдеш и заедно да почетем, да попеем, да потанцуваме..., защото какво друго ни остава да направим, освен да живеем напук на всички и всичко, да се присмиваме на глупостта на тези, които никога не пожелаха да ни чуят и да се променят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар