така е, Светулке, какво знаем ние за любовта, за вдъхновението... попаднали сме в един океан от нещастие и все плуваме, плуваме, незнайно накъде.
чудя се нещата, които ни харесват, впечатляват, дават ни сили и живот, наистина ли сме част от тях или и това е една жестока заблуда.
четейки великите неща на поетите и писатели преди нас, много пъти се питам, ние като тях ли сме или само си въобразяваме? защото наистина още не познаваме истинския живот и страданието ни е малко пред тяхното... и творбите ни са ... незначителни. тоест значими са, но за теб и мен, за още примерно двама, а останалите?
може би и света вече не е същият, по-зле е, но какво се очаква от нас, наистина вече не знам.
колко са страдали тези хора, за да достигнат целите си и да осъществят мечтите си...иска ми се да съм като тях смела и недостижима за злото, но как да го сторя щом една физическа болка ме сломява по-бързо от всичко, как да се науча да не греша пред себе си и другите...
значи има много за какво да живея...
значи все пак си струва, за да достигна до тази истина, да изстрадам и в страданието да намеря себе си.
дали ще мога, не знам, но трябва да опитам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар