...някога не знаех как да продължа

 "може би един от нас закъсня..."
аз пък слушам D2... "и пак вали"...
помниш концерта, нали? и онзи преди него. помниш посещенията в магазина на надежда. помниш вчерашната разходка. помниш филм феста. помниш всичките ни петъци. помниш първата ви среща. помниш маратоните на  "final destination". помниш голямото ядене на пуканки на карнавала. помниш екскурзията в гърция. помниш морето.

 помниш театъра в софия. помниш "полет над кукувиче  гнездо". помниш всичките ни снимки, клипове, песни. помниш стиховете ни. помни прозата ни. помниш книгата ни - недовършена все още.

 помниш мига, в който ти казах за онзи сайт за печатане на книги. помниш как се борихме с всички. с всичко. помниш колко плакахме, колко силно се прегръщахме и пак продължавахме напред.

 нали решихме да простим. нали решихме, че няма да живеем за тях. помниш оставения шоколад под чина. помниш поздрава с "last night on the earth". помниш неказаните думи. помниш албума, който ми подари. помниш рождените ни дни. помниш думите на анелия: "за вас говорих!". помниш идеите ни. помниш всичко, което си написала. помниш усмивките. помниш безсънната нощ в гърция. помниш, че бяхме  заедно.

 и аз помня концертите. особено първия. знам колко хубаво е да знаеш, че някой, там, макар и непознат, за миг си е мислил за теб и е поискал от цялата тълпа точно ТЕБ. само теб. знам желанието да искаш да се отдадеш. знам и помня.

и се питам понякога... и те ли го усещат? но не казвай нищо. твой е изборът дали ще забравиш. аз ти казвам едно: не живей за хората, Joe, живей за ЧОВЕЦИТЕ. живей за себе си, живей за мен, живей за него, живей за нас. отдай се на себе си, отдай се на мен, отдай се на него. търси истинските и живей за тях. живей за кратките мигове, в които се чувстваш истински щастлива. живей за момента, в който напишеш ново стихотворение и знаеш, че е перфектен. живей за момента, в който си сред тълпата на един страхотен концерт и чувстваш как всички сте едно. живей за момента, в който някой ще дойде при теб и ще те различи сред тази същата тълпа и ще поиска да е с теб. тогава ще знаеш, че всичко, което преживяхме, си е струвало. просто не трябва да позволяваш да ти се отнемат тези мънички радости, правещи така прекрасен живота! бори се. нека се борим. нека бъдем смели. нека се научим да бъдем смели. нека не се здрависваме, а да прегръщаме. аз те обичам! обичай се и ти.

някога не знаех как да продължа.
и сега не знам. знам само, че съществуват едни такива адски невероятни човечета, заради които си струва.