ако има наука за сънищата - искам да я изучавам. ако няма - ще я създам, честно ти казвам. :D но, всъщност, сънищата са спасение понякога. би било жалко, ако не сънувахме? щяхме да сме като онова момче, което не може и да сме напълно безлични. а не бихме го преживяли, нали? чудя се дали са знак, дали са заблуда, дали са нищо.. но като човек, предсказващ си бъдещето чрез тях, ми е невъзможно да призная, че спадат към "нищо"-то.
извод: ако са истина, очаквай скоро да се превърнем в онези щастливо влюбените, които си имат всичко и точно като го получат- БАМ, извънземните ще дойдат, а от училище ще искат да ни скрият. nice, a?
истината е някъде там. между нас, Бог, сънищата и думите.
(между другото, май е време да приема за знак онази книга, която ни показаха за У. Еко, когато търсихме подарък и да взема да прочета "Името на розата", нещо ми подсказва, че някакви отговори се крият там... + това, според идола ми, свързана е по някакъв начин със символите, а в момента отчая се нуждая от тълкуване)
Няма коментари:
Публикуване на коментар