няма нищо по-хубаво от това да чуеш, че си вдъхновил някого. и ужасно се радвам, че съм те накарала да бъдеш смела - това винаги ми е било цел, задача и съм се чудила дали съм успявала. защото освен за всичко останало, приятелите са и за това - да те вдъхновяват да направиш нещо, когато не си способен дори да мислиш за него. само че, когато аз събера цялата си енергия, както искаш ти, когато се стегна, както искаш ти, когато си кажа: искам го, значи и го мога, не се случва нищо друго, освен, че дишането ми се заменя с порой от думи, желаещи да бъдат написани; една струя, молеща ме да бъде записана, да бъде запомнена, да бъде обичана. а аз не мога да отказвам на думите, затова им дарявам себе си. аз други енергии нямам. иска ми се да имам. иска ми се, но нито умея да изразявам емоции, нито умея да ги оставям да живеят чрез мен. и дори, когато цялото ми сърце, цялото ми тяло, ума, съзнанието, цялото ми същество копнее, изгаря и крещи, че си струва.. знаеш ли какво правя аз?

нищо.
ето точно толкова смела съм и силна. толкова, колкото е убедеността ми, че не съм човек, който заслужава да му се случват подобни неща, нито да има подобни мечти, нито да изпитва подобни чувства или да притежава подобни хора.