опитах се днес да напиша нещо.
не можах.
следя живота отстрани и чакам да дойде времето когато ще се включа и аз в него.
прибирах се снощи и отново видях хилядите светулки на поляната, погледнах и към небето и видях хилядите звезди на него, искаше ми се да паднат върху мен, да ме облеят със сияние, да ми дадат усмивка...
не стана.
затова днес четох Ремарк, уникално брутална книга.
там той пише: "Загубили сме всякакво чувство един към друг, едва се познаваме, когато подгоненият поглед срещне образа на другия. Ние сме безчувствени мъртъвци, които по силата на някакъв трик, на опасна магия все още могат да тичат и да убиват."
много странно, по принцип никога не би ми харесала такава книга (нещо като с теб и Багряна) , но сега Боже колко е страшно всичко това, колко е трагично, за нищо друго не можеш да мислиш, което е много добре точно днес, точно сега, когато мълчанието сякаш е приспало всички...
няма да бягаме, Светулке моя, няма да мълчим, ще светиш, аз ще те гледам и ще ти помагам, с книгите....и мечтите ни в тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар