има едно-едничко нещо, което ми се иска в този миг (и не само в този миг, а в този живот, в следващия живот. през цялото съществуване на душата ми) и то е да обичам. цели 18 години съм неописуемо, жестоко, безмилостно и без съмнения влюбена в думите. те ме спасяват. те ми дават сили, те ме правят това, което съм сега - дали добра, дали лоша, дали харесвана или презирана... но без тях съм.. просто лице в тълпата, тяло насред улицата, душа - бездомна, безутешна. с думите съм себе си, с думите мога да обичам. с думите мога да създавам. с думите мога да обожествявам. с думите мога да увековеча всеки и да го запазя завинаги на листа.
с думите.
думи. думи. думи.
а в мен - пълен Х А О С . разруха. самоунищожение.
искам да си даря обичта на някого. искам да обичам до онази степен, в която полудяваш и с теб се случва някакво прераждане. искам да се раздам до последната дума, до последната въздишка, до последната клетка, до последния атом.. до последно. да не знам къде се намирам, да не знам къде отивам. да знам, че обичам. някого.
обича ми се.
днес. сега. цяло лято. обича ми се. обича ми се, обича ми се. да превърна хаоса в порядък. да запазя всички слънчеви залези. да си спомня песните. да вдъхна живот на словото в мен. да се разхождам из града и да си мисля: "ето тук обичах."
не ми се живее за друго.
обича ми се.
къде е този "някой", на когото да се подаря, Joe?
Няма коментари:
Публикуване на коментар