напълно те разбирам и искам същото, но нали знаеш, че за всичко си има време!
този някой ще се появи,
трябва да се появи,
иначе ще останем вечно в онези сънища, които са с любимия човек, от които не искаш да се събудиш, а когато това стане ги помниш цял живот....
и боли, защото не можеш никога нито да ги имаш, нито да ги сънуваш отново, вкопчваш се в тях и живееш със спомена ден, два, седмица, година.....
и ги искаш, да са реалност.....
но не са, защото са само плод на болната ти от любов същност!
и като се замисля сега е времето да се появи този единствен, без значение кой, само да те вижда -  теб, душата ти, да не пита какво ти е, а да те прегърне и целуне,
колко силно го искам сегаа, не искам да чакам, но ще трябва...
само да не стане прекалено късно, от това ме е страх...