ех, Светулке, мисля си защо се получава така, защо те е страх и губиш вярата си и не можеш да си такава, каквато аз например те виждам, в очите на другите?
ти си толкова смела и силна, че винаги съм ти се възхищавала, на волята ти, на живота в теб, колкото и да си сломена не го показваш, колкото и да ти е зле, преодоляваш го, не се страхуваш да се бориш, нито да мълчиш за несправедливостите...
знам, че когато стане нещо, ти ще си първата която ще ме успокои и ще ми помогне. иска ми се и аз да можех да ти помогна сега. трябва да изкараш всичката си енергия и сила навън, трябва да покажеш на този, който харесваш коя си, защото съм сигурна, че и той ще те хареса когато те опознае.
истината е, че си се свила с себе си, познато ми е, защото и аз бях същата, знам какво е, още е така, но вярваш или не наистина всеки път щом ми се наложи, преодолявам страха си от хората, защото ти беше тази, която ми каза да поемам риска и да ги преодолея.
знам, че не можеш да следваш своите съвети, тогава следвай моя : ''Повярвай, че можеш и ще можеш!''
звучи тъпо, сигурно, но е почти толкова вярно колкото и да преодолееш себе си. дори Вапцаров никога не спира да вярва...
сега това може да не значи нищо, но се опитай да вярваш, опитай се да повярваш, че можеш да се разкриеш пред някого, макар и малко, отвори се, пък после каквото стане...
не живей за някой друг, а за себе си, за да не страдаш ТИ. когато пишеш не го правиш заради някого, а защото ти дишаш така, ти живееш така...и в това няма нищо лошо, дори е твоят чар и красота.
бори се за себе си!
пиши и не се предавай, защото ако го направиш какъв е бил смисълът на борбата ти досега?