because dreams don't die on this side of heaven

знаеш ли, в последните няколко дни си припомних неща, които сякаш бях(ме) забравили, но за които мечтаех(ме) преди. защото, както казах преди дни в едно свое писмо, ние трябва да се грижим за мечтите си и един ден те ще се погрижат за нас.

вече ми омръзна да живея сложно. вече ми омръзна от непрестанни драми и хора, чиито животи са прекалено скучни та решават, че ще е по-интересно, ако скапят нашите.

помниш ли караваната?
аз все още искам това. 

Един от многото

Oh, darling...

Как ми се иска да има думи, достатъчно утешителни, за да заглушават болките ни. Ние сме деца на думите, но сякаш спасението, което ни носят, е спасение да дишаме, живеем, мечтаем, продължаваме; но не е спасение, което да неутрализира напълно страданието.

Ние сме изречени, ала не разбрани. Не тъжи за това.

Освен това:

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
ОБИЧАМ ТЕ!

Just a moment of weakness

имам нужда да плача...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...

My one and only