..."защо не мога да бъда там, където си ти?"
и аз я искам тази прашинка. да я държа в ръцете си, да мисля за нея искрено, да пея с нея, да пиша с нея и за нея...
и аз искам July morning, който да е незабравим.. с книгите, с музиката, с Вдъхновителя..
искам. но кой ме пита какво искам? мога единствено да гледам как ми се изплъзва, как губя, как изчезва. да се отдам на меланхолия и изгнание. и да се опитам да продължа, претендирайки, че нищо не се е случило, някак изтръгвайки сърцето си и мачкайки го в шепа, както всеки път.
и смятай.. щом отново се завръщам към backstreet boys вълната.. за какво иде реч.
ала можем единствено да чакаме и да мечтаем.
forever alone, dude... forever alone.
Няма коментари:
Публикуване на коментар