ще направим мащабна фотосесия, обещавам, отдавна трябваше да го направим, но все нещо ни спира, ала вече не!
ще ми липсва габрово и неговия крехък животец, и улицата към дома, макар и в повечето случаи да е доста страшна, и училище и онази тръпка, която ненадейно изчезна кой знае къде, и концертите, и карнавала, който пропуснах за първи път, и малките улички и съборетините...
ала искам нещо повече, дуде, искам някой да ме види! снощи, повлияна от Димчо и Смирненски, реших отново да живея, без значение дали ще губя битките със себе си, без значение дали ще падам или че вече съм в калта, искам да ме чуят и "черупките" искам революция и ако има нещо на този свят, за което си заслужава да умра, това е ТЯ - борбата!
ще се сбогувам с родния град, но след време ще се върна и ще отворя очите на слепите! излишно е да казвам, че те искам с мен в редиците на войната, знам, че ме разбираш!
дали е утопия или само сън, или недостижим блян, времето ще покаже!
Няма коментари:
Публикуване на коментар