леле, колко е странно хубава тази дума...
не съм я чувала толкова отдавна, че чак забравих, че може някой да ми я каже...
оставя една топлина в мен...кара ме да се чувствам видима, дори значима...и това е всичко, което искам...
аз също ти благодаря, че винаги намираш точните думи, с които да ме накараш да се усмихна и да се боря...
сега вече знам, че "Проектът" трябва да бъде пуснат в действие, защото ако не ние, то кой?
Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации
четвъртък, 16 август 2012 г.
вторник, 14 август 2012 г.
може и да не е така, но музиката, писането, рисуването, дори оригами са създадени от хората.
изкуството помага, знам, но когато четеш една книга не вярваш само в историята или героите, а и в автора й, който те впечатлява с творението си;
когато слушаш песен не се ограничаваш само с нея, теглиш целия албум на групата...
трудно е..., това е ясно но си мисля, че не е нужно да те убеждавам в нищо - сама трябва да го изпиташ.
просто е толкова хубаво, когато има в какво да вярваш, в нещо толкова нищожно, но все пак...
днес това ми дава сили, утре може да се сломя, да не искам да живея, знаеш, че съм такава...но на човек му е необходимо това, за да спре да се самосъжалява и да гледа напред.
това сега да ти го казвам е тъпо, защото и на мен когато ми го повтаряха ми беше просто като празни приказки.
хората, онези, с които си мислим, че сме свързани?
всичко става постепенно, ако не стане, то само сме си мислили, че сме свървани. и в това няма лошо, наред с всичко останало около нас, ще е просто ежедневие, илюзия го наречи, заблуда, грешен път...
докато не намерим истинските.
изкуството помага, знам, но когато четеш една книга не вярваш само в историята или героите, а и в автора й, който те впечатлява с творението си;
когато слушаш песен не се ограничаваш само с нея, теглиш целия албум на групата...
трудно е..., това е ясно но си мисля, че не е нужно да те убеждавам в нищо - сама трябва да го изпиташ.
просто е толкова хубаво, когато има в какво да вярваш, в нещо толкова нищожно, но все пак...
днес това ми дава сили, утре може да се сломя, да не искам да живея, знаеш, че съм такава...но на човек му е необходимо това, за да спре да се самосъжалява и да гледа напред.
това сега да ти го казвам е тъпо, защото и на мен когато ми го повтаряха ми беше просто като празни приказки.
хората, онези, с които си мислим, че сме свързани?
всичко става постепенно, ако не стане, то само сме си мислили, че сме свървани. и в това няма лошо, наред с всичко останало около нас, ще е просто ежедневие, илюзия го наречи, заблуда, грешен път...
докато не намерим истинските.
понеделник, 13 август 2012 г.
all about a girl who came to stay
в момента не вярвам в хора; днес не вярвам в хора; днес адът ми са хората. радвам се, че вярваш във връзките.. и аз вярвах.. до поредния глупав удар на съдбата. някой идва в живота ти и айде готов си да му дадеш всичко, вярвайки, че имате връзка. е, да, ама не. само че колкото и да полагаш усилия, колкото и да вярваш - накрая се оказваш сам. и се нуждаеш не от хора, а от нещо, което да те спаси от хората.
добре. искам да вярвам с теб. хайде, докажи ми, че съществуват тези връзки. докажи ми, че всичко, което правя, не е просто безсмислие. можеш ли?
днес не вярвам в хора, а в изкуството.
в писането.
в музиката.
в рисуването.
в оригами.
...защото когато обичаш хората.. те просто те нараняват. когато обичаш изкуството - то е там всеки път, когато те наранят.
добре. искам да вярвам с теб. хайде, докажи ми, че съществуват тези връзки. докажи ми, че всичко, което правя, не е просто безсмислие. можеш ли?
днес не вярвам в хора, а в изкуството.в писането.
в музиката.
в рисуването.
в оригами.
...защото когато обичаш хората.. те просто те нараняват. когато обичаш изкуството - то е там всеки път, когато те наранят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
