не е оптимистично

дуде, днес прекарах цял ден в четене на архива, сиреч един ден в миналото.
не ми хареса.
добре че сме писали тези неща тогава, че сега да мога добре да си припомня точно какво и кой е провалил живота ми.
след толкова години случките се забравят, а пък белезите все още са си там, където са те ранили.
мислих си как винаги съм искала да бъда с ''яките хора'' и никога не съм, понеже бях и все още съм егати забитото в калта същество.
нищо чудно че Първородния не искаше да има нищо общо с мен.
нито той, нито който и да е, в когото вярвах, мислех че е различен и съм му посветила от моите така наречени любовни стихотворения.
никой не обича драмата.
освен че ги мързи да работят и се оплакват, хората ги мързи и да опознават някого и когато видят, че човек е по-различен и трябва да положат усилие, за да бъдат с/до него, се отказват преди да са пробвали.
или пък е защото съм аз. не знам.

така де, трябва да се квалифицирам като детектив. защото успях.
издирих го, жив е и щастлив, поне от преди година. (Първородния)
кара ме да съм със смесени чувства, но да речем, че съм ОК с това. просто продължавам да се връщам към него, дори без да знам  защо го обичах, дали съм го обичала изобщо...
може би са виновни пеперудите. може би пубертета. а може би съм си такава и винаги ще бъда такава.
но пък кой ще ме обича тогава.
всички съумяват да намерят половинките си. само мен никой не иска.
аз не искам винаги това, дори съм по-добре сама, но имам нужда от опора понякога, кой не иска любов, заради хормоните най-малко.

освен това издирих и този, за когото ти разказвах (с растите). и той е супер як и зает....
и това е.
реших да споделя, понеже пак се вкарах в собствената си мазохистична драма иии ако не ме намериш, когато ме търсиш, да знаеш защо може да е.
драсни ми нещо разведряващо.

The life

попита ме вчера какво би ме направило щастлива...
смешно е и чак плашещо, но като се замислих, щастлива съм когато съм си вкъщи.
откакто прекарвам доста време на друго място, започват все повече да ми липсват малките неща от живота. например да се прибера, да прочета някоя готина книга, да погледам някакъв идиотски филм, да се сгуша под завивките...
да, тъпо е, но когато вече си пробвал всичко, за което си се сетил, за да избягаш от гадната реалност, може би е време да се впуснем в нея...просто ей така, като експеримент.
няма да разбера хората, за това което си говорят и повърхностните им чувства, няма да съм като тях, нито пък ти..., но ако не го направим няма как да намериш тези като нас, нито как да им помогнеш...
ето нещо вдъхновяващо:

Happy end с "тъжен край"?!

вземи се в ръце, само това мога да си повтарям, докато не успея, после не знам.
предполагам, че нещата ще са по-добре, когато наистина ни приемат и се приготвим за ново начало, предполагам, че тогава трябва да сме хора постигнали нещо и най-накрая оценени и вече животът ни ще има значение.
остава да чакаме, нали?

почакай ме малко, живеем в моно свят, имам нужда от теб..

цял ден посветих на абсурден преговор по етика и право (в частност по право), а после в правене на n-пробни матури по философия, после пак се върнах на учебника, четейки хронологии и речници. слушам ту остава, ту d2, ту нещо друго, което е по-депресарско, а навън този дъжд не спира да вали. казват, че другата цяла седмица пак ще вали. (колко готино е да вали на бала ни, а?)

и си мисля. за книгата. за сънищата. за кошмарите. за матурите. за изпитите. за всичко. но най-вече си мисля, че както и ти самата вчера ми каза (или не знам кога беше), започвам така силно да се влюбвам в габрово, че ми е ужасно противно, че ще се наложи да се махнем от него. абсурд, просто. толкова много го обичам, всичките му мръсни, малки, тесни, каменисти, но толкова прекрасни улички; площада с безбожно готините концерти; главната опразнена улица; онова чувство, че го познаваш до най-мъничката му подробност.. и хората, и те. ще ми липсва. и библиотеката, омг. как ще ми липсва тази библиотека. и самия факт, че я познавам по-добре от библиотекарките (каква ирония).

обещай ми да излезем в близките дни за подробна и цялостна габровска фотосесия, моля те.

и ми се чете, и ми се пишат стихове. и този вечерен живот започна страшно да ми харесва, че вече не ми понасят тези четири стени у дома. и ми е странно смешно всичко.

между другото - happy birthday на Д.

между другото 2 - погледни ни wish list-а, изпълнихме едно.