смешно е и чак плашещо, но като се замислих, щастлива съм когато съм си вкъщи.
откакто прекарвам доста време на друго място, започват все повече да ми липсват малките неща от живота. например да се прибера, да прочета някоя готина книга, да погледам някакъв идиотски филм, да се сгуша под завивките...
да, тъпо е, но когато вече си пробвал всичко, за което си се сетил, за да избягаш от гадната реалност, може би е време да се впуснем в нея...просто ей така, като експеримент.
няма да разбера хората, за това което си говорят и повърхностните им чувства, няма да съм като тях, нито пък ти..., но ако не го направим няма как да намериш тези като нас, нито как да им помогнеш...
ето нещо вдъхновяващо:
Няма коментари:
Публикуване на коментар