shake up the happiness!

абсолютно съм съгласна, че си беше откачена година. но сякаш този път, бидейки си вкъщи, нямам онова чувство, че когато 2014 се завърна в софия, ще трябва да се рестартирам... или че всичко като че ли ще започне от начало. напротив. знам, че там ме чака една кауза, за която да се боря. и много учене. откриване на жестоки книги. и не знам... мечти?

а иначе.. имаме малко повече от седмица за батман, въх!натурално и многомного домашно вино.

I spit on your grave 2 е най-малоумният филм евър, заклевам се. не знам каква е тази мания да изкарват българите като най-ужасните хора на света (гадни нацисти!)...


и ми дойде страхотна идея за разказа, която мисля да осъществя в следващата една седмица на изолация у дома с хубави книги, музика и сериали!

общо взето.

уоооу.... touché, dude xD

аз пък изгледах walking dead и, братче, ЖИВОТЪТ МИ Е ПРАЗЕН И БЕЗСМИСЛЕН СЕГА И СЕ ЧУВСТВАМ УЖАСНО, гр :D (и once upon a time.. почти)
и планирам убийства, слушам скапана музика, даже учих и запомних 7-те тайнства на църквата, which makes me kind of a.. nerd? но ме успокои.

И ИСКАМ ДА Е ЛЯТО 2014 И ДА ИМА СВЕТОВНО ПО ФУТБОЛ, yeah, I need it. :D
с доста алкохол, с теб и да се смеем много.

My fears

съжалявам, че ромът не е достатъчно ефективен за изпитните ситуации, явно практиката също има значение...но пък има още изпити :Д

мисля си сега....ужасно сме жалки ние хората.
нищо не зависи от нас,
не знаем какво ще стане с нас и нямаме силата да променим нищо...
нямаме контрол над нищо, нито решенията си, нито живота си.... и е тъжно, защото някога вярвах, че сме създадени на нещо...
сега мисля само за това, което сме загубили и никога не сме спечелили и ми се иска да не съм права....
че скоро поне една от мечтите ми ще се сбъдне
че нещо ще се случи и няма да съм сама,
няма да съм луда...

остават още два изпита до лятото ни...ще издържим, нали?

where we end and they begin

разбира се... епичния разговор, dude:

тя: и вие за какво ще пишете?
аз: за прокариотна клетка
тя: ....
аз: ПРОКАРИОТНА клетка
тя: и каква е тая клетка? *възмутена*

:D

но пък на фона на фасулите, момините сълзи, жабите, змиите и ДЯВОЛА, мисля, че нацелихме точно за какво да пиша, ахахаха...
та, ще те тормозя тази седмица с още няколко въпроси.

и ако си тук събота/неделя (май нямаше де), но мога да ти дам някои предложения, ако случайно си решила да останеш.

и бурята днес в София ! <3

because dreams don't die on this side of heaven

знаеш ли, в последните няколко дни си припомних неща, които сякаш бях(ме) забравили, но за които мечтаех(ме) преди. защото, както казах преди дни в едно свое писмо, ние трябва да се грижим за мечтите си и един ден те ще се погрижат за нас.

вече ми омръзна да живея сложно. вече ми омръзна от непрестанни драми и хора, чиито животи са прекалено скучни та решават, че ще е по-интересно, ако скапят нашите.

помниш ли караваната?
аз все още искам това. 

Един от многото

Oh, darling...

Как ми се иска да има думи, достатъчно утешителни, за да заглушават болките ни. Ние сме деца на думите, но сякаш спасението, което ни носят, е спасение да дишаме, живеем, мечтаем, продължаваме; но не е спасение, което да неутрализира напълно страданието.

Ние сме изречени, ала не разбрани. Не тъжи за това.

Освен това:

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
ОБИЧАМ ТЕ!

Just a moment of weakness

имам нужда да плача...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...

My one and only

Отговор?

нямам отговор...
напоследък за нищо нямам отговор
а толкова ми се иска.
не знам защо хората така избягват най-хубавото нещо, което са имали или защо ги е страх да го имат.
еуфорията ми вчера беше тотално заличена от фразата : "обмислящ пълномощно"...
само на мен ли ми се струва или всичко свършва винаги така, независимо от ситуацията или това което правя, казвам.....
много си права за шанса, никой не дава такъв.
може би не знаят как. гадно е - да, но това не е наша вина. може и да не е така, но наистина не знам какво се случва и какво трябва да направим, за да променим нещата и дали изобщо трябва да правим нещо или просто да изчакаме...за да не направим нова грешка.
а дали просто не преувеличаваме, приемаме всичко прекалено навътре и после ударът ни се струва много по-силен отколкото е всъщност. може би нещата просто се случват.
обсъждали сме го хиляди пъти, нали?
все още нямам отговор.

светът е скапан
животът е смотан
хората са тъпи
....
и са ад.


и освен това: МРАЗЯ СРЯДА. РАЗБИРАШ ЛИ? МРАЗЯ ГО ТОЗИ ДЕН. ИСКАМ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ ОТ ШИБАНАТА СЕДМИЦА. НЕКА НЯМА ПОВЕЧЕ СРЯДА. моля...

и ми се.. някак.. изчезва
изпарява
избягва
умира
....


по дяволите всичко.

tired of being what they want us to be

не знам как се чувстваш. имам предвид: как наистина се чувстваш. как наистина си се чувствала в последните 3 месеца. обаче всичко ни  дойде в повече, нали? сякаш желанията да се озовем в една тиха, спокойна софия, лишена от драми и хора, ни се изсмяха в лицата и сега просто ни гледат как се проваляме. или успяваме?

понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...

понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.

често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.

и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.

i had the best day with you .

благодаря ти за днес, джо.

в момента ми е толкова... топло, ама душевно. сякаш всичките депресиращи те мисли, които имах досега - и най-вече през последните два месеца - са си заслужавали. заради ден като този.   и въпреки че ноември не е нашият месец - този ден беше наш. и ми се иска да го правим по-често.

например:
тесните малки улички
шарените стени
библиотеките
славейков
парка до ндк + мостът на влюбените (мамка му и мост, как го мразя :D )
...
и всичко останало, заради което си заслужава да бъдем в софия.

обичам те!

fuck carpe diem

не вярвам, че някога ще намеря своя dream town, dude. няма нещо, което действително да ти помага да живееш. има някой, който ти помага. но хипотетично този някой винаги си тръгва. хипотетично трябва да се бориш... to fight like hell, за да се получи. реално трябва да се бориш. преди бях борец. сега нещо се изгубих по пътя.

ноември никога не е бил месецът, усещаш ли?
...

Ех, София, всичко което говорят за нея е лишено от истинската й същност.

Wait and bleed - само допълнение 

ще си сложа да ми звъни телефона с wait and bleed.  :D

най-хубаво е, когато хипотетичната ти ситуация завърши с щастлив край.

Lost in the echo

мога да ти кажа точно колко ми е гадно в момента, мога да ти кажа, че искам да замина и повече да не се върна, но какво значение има когато никой не чува.
не обвинявам никого, защото днес осъзнах, че си го направих нарочно, всичко правя нарочно, ей така, за да видя какво ще стане после. резултата не е никак добър. истина е, че съзнателно се изолирахме от света и сега той не ни познава и не ни иска, но знам, че има място и за нас там някъде и ще го намерим...
искаш да ти кажа, че всичко ще е наред, не знам дали ще е така, но няма по-добър начин от този сами да отидем и да проверим.
страшничко е да се отделим от домовете си и града си, но как иначе ще се сбъднат мечтите ни.
Пиич, настава "време за истински живот"!!!! дано сме готови...

best of us can find happiness in a misery

ние сме ужасни хора, нали знаеш? :D

не знам как, ама утре трябва да станем рано. смисъл. ъх. да. сещаш се.

но нали знаеш, че тепърва всичко прекрасно предстои? сбъдването на мечтите ни. разкошните книжарници, библиотеки, кафета, барове (текили :D:D), парти-таймовете и всичко всичко останало.

време е да си обещаем, че ще си позволим да бъдем щастливи.
моля те.

best for last

абе, фифи, честно започвам да си мисля, че корабът майка ни предава много брутално :D  още една твоя/моя/наша идея беше току-що осъществена сиреч: идолът ми ще представя своя изложба в понеделник (и, да, ще дойдеш с мен) и то забележи на каква тема: разрухата.

и понеже днес спомена за последната ни епична фотосесия в габрово.. хм, да речем, че ми хрумна готина идея, която можем да стартираме от утре. и ми трябва препоръка. усещам как пак ще се ходи до библиотеката.. обаче хеликон ме зове :D :D