имам нужда да плача...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар