знаеш ли, в последните няколко дни си припомних неща, които сякаш бях(ме) забравили, но за които мечтаех(ме) преди. защото, както казах преди дни в едно свое писмо, ние трябва да се грижим за мечтите си и един ден те ще се погрижат за нас.
вече ми омръзна да живея сложно. вече ми омръзна от непрестанни драми и хора, чиито животи са прекалено скучни та решават, че ще е по-интересно, ако скапят нашите.
помниш ли караваната?
аз все още искам това.
Показват се публикациите с етикет хора. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хора. Показване на всички публикации
събота, 19 януари 2013 г.
неделя, 6 януари 2013 г.
Just a moment of weakness
имам нужда да плача...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...
четвъртък, 20 декември 2012 г.
понеделник, 17 декември 2012 г.
tired of being what they want us to be
не знам как се чувстваш. имам предвид: как наистина се чувстваш. как наистина си се чувствала в последните 3 месеца. обаче всичко ни дойде в повече, нали? сякаш желанията да се озовем в една тиха, спокойна софия, лишена от драми и хора, ни се изсмяха в лицата и сега просто ни гледат как се проваляме. или успяваме?
понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...
понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.
често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.
и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.
понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...
понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.
често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.
и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.
неделя, 16 септември 2012 г.
неделя, 26 август 2012 г.
they can keep their heaven
две неща, пич:
1. (да, това го забравих, нищо, че от половин час си го повтарям на ум да ти го кажа :D)
2. хората са гадове.
по повод номер 2. не го казвам, заради страстната си привързаност към "адът - това са другите", а просто защото се убеждавам колко им е удобно да обвиняват другите, заради собствените им грешки. под другите, в конкретния случай, имам предвид нас, имам предвид теб, имам предвид една наша стара познайница, за която дълго време се чудехме с какво толкова сме обидили, за да ни остави. ами, знаеш ли? омръзнало й било от нашите интриги. хаха, човек, епичен смях падна. и, между другото, 'айде моля ти се стига звъня на хората да ги плашиш.. ох, не се сдържах и знам, че нямаш идея за какво говоря, но имай търпение. :D
градът ни е ужасно красив вечер. жалко, че пак не успях да си открия "вдъхновението", нищо, че го обиколих този град не знам си колко пъти, хвалейки с "хей, аз съм човекът, който пише писма". мда.
o! освен това открих един пич, чийто телефон звъни с "wait and bleed". смисъл открила.. смисъл, че чух. :D
и макар, че ме налегна някаква адски странна болест, надявам се, че ще прерасне единствено в нестихваща доза муза, кхъ-кхъ, и в понеделник ще съм на линия (както и ти, няма да мрем точно сега), за да ти разкажа подробности.
p.s. ХА, СЕТИХ СЕ ЗА ЕДНО. мда, сънищата се сбъдват. точка.
обичам те, дуде, оправяй се.
p.s. 2 и да знаеш, че НЕ Е МОРЖ, А Е ВИДРА ROFL
1. (да, това го забравих, нищо, че от половин час си го повтарям на ум да ти го кажа :D)
2. хората са гадове.
по повод номер 2. не го казвам, заради страстната си привързаност към "адът - това са другите", а просто защото се убеждавам колко им е удобно да обвиняват другите, заради собствените им грешки. под другите, в конкретния случай, имам предвид нас, имам предвид теб, имам предвид една наша стара познайница, за която дълго време се чудехме с какво толкова сме обидили, за да ни остави. ами, знаеш ли? омръзнало й било от нашите интриги. хаха, човек, епичен смях падна. и, между другото, 'айде моля ти се стига звъня на хората да ги плашиш.. ох, не се сдържах и знам, че нямаш идея за какво говоря, но имай търпение. :D
градът ни е ужасно красив вечер. жалко, че пак не успях да си открия "вдъхновението", нищо, че го обиколих този град не знам си колко пъти, хвалейки с "хей, аз съм човекът, който пише писма". мда.
o! освен това открих един пич, чийто телефон звъни с "wait and bleed". смисъл открила.. смисъл, че чух. :D
и макар, че ме налегна някаква адски странна болест, надявам се, че ще прерасне единствено в нестихваща доза муза, кхъ-кхъ, и в понеделник ще съм на линия (както и ти, няма да мрем точно сега), за да ти разкажа подробности.
p.s. ХА, СЕТИХ СЕ ЗА ЕДНО. мда, сънищата се сбъдват. точка.
обичам те, дуде, оправяй се.
p.s. 2 и да знаеш, че НЕ Е МОРЖ, А Е ВИДРА ROFL
понеделник, 20 август 2012 г.
even when your hope is gone - move along
въпреки всичко - аз се гордея с теб. гордея се, че беше СМЕЛА и прави точно това, което се очаква от хората - да се борят, да бъдат себе си, да обичат. без да лъжат, без да се скатават, без да се "плашат". направи абсолютно всичко, което можеше и на което бе способна. даде себе си, душата си. за поредния човек, който не си заслужава очевидно.. тъй като се плаши от Истинските, Различните.. защото са странни. ами, да, ние ОБИЧАМЕ, те НЕ МОГАТ. как да не сме странни. нека поне знаем, че сме опитали, а не сме се предали като тях.
събота, 18 август 2012 г.
OH LOVE?
беше адски тъпо да ти казвам да се откажеш! точно аз!
Боже, сестрице, ние не сме такива, ти не си такава!
може да ни е трудно, невинаги да намираме отговорите на въпросите си, да плачем, да се давим от мъка в текила...., но не сме тези, които се отказват!
ще се борим: с времето, с грешките, със страховете, с куршумите, с нищото...
ще леем кръв и с нея справедливост, ще доведем до край тази война със Света!
ето това сме ние - бойци!
Боже, сестрице, ние не сме такива, ти не си такава!
може да ни е трудно, невинаги да намираме отговорите на въпросите си, да плачем, да се давим от мъка в текила...., но не сме тези, които се отказват!
ще се борим: с времето, с грешките, със страховете, с куршумите, с нищото...
ще леем кръв и с нея справедливост, ще доведем до край тази война със Света!
ето това сме ние - бойци!
петък, 17 август 2012 г.
we think too much and feel too little
имаше в "на изток от рая" един цитат, че обикновено когато мъжете казват, че не могат да говорят за нещо, то е защото не могат да мислят за друго. а аз съм в хиперактивната си форма. имам нужда да говоря. иначе ще се взривя. може би ти изглежда смешно, може би ти изглежда жалко, може би не ти се слуша, може би не е редно да го правя. но нямам друго освен това. спомените. онова, което не съм направила, а трябваше; грешките; онзи момент, в който съм сгрешила или не съм забелязала нещо, което е трябвало да бъде забелязано. съжалявам, че не съм достатъчно смела, за да се оправям сама и да поправям всичко. но разбираш ли, че никой никога не ме е учил как да се отказвам от хора, които искам? разбираш ли, че ако можех - ЩЯХ да го направя. но извън усмивките, смеха и всичко, което се вижда и чува, аз съм просто човек, който се чувства като най-големия идиот и не знае къде да се скрие, за да умре. боже, как искам да върна времето назад, но не мога, не мога, не мога. не мога. нуждая се единствено от един мъничък знак, нещо, което да ми подскаже. за да знам. иначе чакането го умея. и, разбира се, права си, че когато не оставаш никакви знаци, не можеш да очакваш да те открият. нямам представа защо аз го очаквам. всъщност знам. защото "аз вярвам в теорията за единствения куршум. можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. и ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява."
вторник, 14 август 2012 г.
tainted l o v e
може би ги плашим, джо. защото сме готови на всичко. защото вярваме и знаем какво точно искаме. и сме решени да преглътнем горчилката на миналото, отдавайки се на днес, ала те не са. те не са го осъзнали още и не разбират за какво си струва да се живее.
ние ги откриваме.
но те искат ли да бъдат намерени?
ние ги откриваме.
но те искат ли да бъдат намерени?
може и да не е така, но музиката, писането, рисуването, дори оригами са създадени от хората.
изкуството помага, знам, но когато четеш една книга не вярваш само в историята или героите, а и в автора й, който те впечатлява с творението си;
когато слушаш песен не се ограничаваш само с нея, теглиш целия албум на групата...
трудно е..., това е ясно но си мисля, че не е нужно да те убеждавам в нищо - сама трябва да го изпиташ.
просто е толкова хубаво, когато има в какво да вярваш, в нещо толкова нищожно, но все пак...
днес това ми дава сили, утре може да се сломя, да не искам да живея, знаеш, че съм такава...но на човек му е необходимо това, за да спре да се самосъжалява и да гледа напред.
това сега да ти го казвам е тъпо, защото и на мен когато ми го повтаряха ми беше просто като празни приказки.
хората, онези, с които си мислим, че сме свързани?
всичко става постепенно, ако не стане, то само сме си мислили, че сме свървани. и в това няма лошо, наред с всичко останало около нас, ще е просто ежедневие, илюзия го наречи, заблуда, грешен път...
докато не намерим истинските.
изкуството помага, знам, но когато четеш една книга не вярваш само в историята или героите, а и в автора й, който те впечатлява с творението си;
когато слушаш песен не се ограничаваш само с нея, теглиш целия албум на групата...
трудно е..., това е ясно но си мисля, че не е нужно да те убеждавам в нищо - сама трябва да го изпиташ.
просто е толкова хубаво, когато има в какво да вярваш, в нещо толкова нищожно, но все пак...
днес това ми дава сили, утре може да се сломя, да не искам да живея, знаеш, че съм такава...но на човек му е необходимо това, за да спре да се самосъжалява и да гледа напред.
това сега да ти го казвам е тъпо, защото и на мен когато ми го повтаряха ми беше просто като празни приказки.
хората, онези, с които си мислим, че сме свързани?
всичко става постепенно, ако не стане, то само сме си мислили, че сме свървани. и в това няма лошо, наред с всичко останало около нас, ще е просто ежедневие, илюзия го наречи, заблуда, грешен път...
докато не намерим истинските.
понеделник, 13 август 2012 г.
all about a girl who came to stay
в момента не вярвам в хора; днес не вярвам в хора; днес адът ми са хората. радвам се, че вярваш във връзките.. и аз вярвах.. до поредния глупав удар на съдбата. някой идва в живота ти и айде готов си да му дадеш всичко, вярвайки, че имате връзка. е, да, ама не. само че колкото и да полагаш усилия, колкото и да вярваш - накрая се оказваш сам. и се нуждаеш не от хора, а от нещо, което да те спаси от хората.
добре. искам да вярвам с теб. хайде, докажи ми, че съществуват тези връзки. докажи ми, че всичко, което правя, не е просто безсмислие. можеш ли?
днес не вярвам в хора, а в изкуството.
в писането.
в музиката.
в рисуването.
в оригами.
...защото когато обичаш хората.. те просто те нараняват. когато обичаш изкуството - то е там всеки път, когато те наранят.
добре. искам да вярвам с теб. хайде, докажи ми, че съществуват тези връзки. докажи ми, че всичко, което правя, не е просто безсмислие. можеш ли?
днес не вярвам в хора, а в изкуството.в писането.
в музиката.
в рисуването.
в оригами.
...защото когато обичаш хората.. те просто те нараняват. когато обичаш изкуството - то е там всеки път, когато те наранят.
Touch
невероятно е как просто в един миг можеш да осъзнаеш отговорите на всичките си въпроси...
знаеш онези моменти в които ти се иска да кажеш всичко и в същото време да не можеш да го направиш, когато се питаш защо ти се случват или не ти се случват разни неща, когато се мъчиш да разбереш защо вместо да се сбъдват, мечтите ти се сриват и погазват...
винаги съм вярвала в щастливия край, че нещата ще се наредят, че ще успеем да се съхраним такива каквито сме сега..., за да може живота ни да е добър и красив и пълен с любов и....знаеш...
и знаците, напоследък получавам ужасно много знаци, които трябва да значат нещо, ако не за мен, то за Вселената, ако не за Вселената, то за мен...
връзки... докосвания...
вече се убеждавам, че наистина всички и всичко във Вселената е свързано...досега беше трудно да се разбере дали е истина, може да не е в нашия град, а някъде далеч, по цялата земя...
затова това ни заминаване значи много, то не е само промяна, то е нещо като прераждане, шанс...
смятам, че сме специални, не само защото можем да пишем (е, ти можеш, аз се опитвам), не защото виждаме нещо по-различно, когато погледнем света в очите, а защото точно това е шансът ни да оцелеем...
нещата се случват винаги с причина, дори и най-безсмислените, дори и най-болезнените...
имах нужда да получа знак, да повярвам в нещо и ето го сега след толкова време: връзките...
вярата, че на земята има и други като теб, че някъде по света има една твоя сродна душа от противоположния пол, която също копнее за теб, както и ти за нея, вярата, че ще се намерите сред тълпата...и после...всичко ще е ОК.
докосване... прегръдка...дори без думи, просто да знаеш, че е той....
каквото и да сме правили в името на любовта и справедливостта, то не може да се заличи, ще живеем с всички грешки и провали...и може би сега сме в нашето наказание, но всичко е станало с причина...
ние се докоснахме с причина....
не ти казвам да чакаш нещото да се случи, а просто да вярваш, че ще се случи.
вярвай с мен...
знаеш онези моменти в които ти се иска да кажеш всичко и в същото време да не можеш да го направиш, когато се питаш защо ти се случват или не ти се случват разни неща, когато се мъчиш да разбереш защо вместо да се сбъдват, мечтите ти се сриват и погазват...
винаги съм вярвала в щастливия край, че нещата ще се наредят, че ще успеем да се съхраним такива каквито сме сега..., за да може живота ни да е добър и красив и пълен с любов и....знаеш...
и знаците, напоследък получавам ужасно много знаци, които трябва да значат нещо, ако не за мен, то за Вселената, ако не за Вселената, то за мен...
връзки... докосвания...
вече се убеждавам, че наистина всички и всичко във Вселената е свързано...досега беше трудно да се разбере дали е истина, може да не е в нашия град, а някъде далеч, по цялата земя...
затова това ни заминаване значи много, то не е само промяна, то е нещо като прераждане, шанс...
смятам, че сме специални, не само защото можем да пишем (е, ти можеш, аз се опитвам), не защото виждаме нещо по-различно, когато погледнем света в очите, а защото точно това е шансът ни да оцелеем...
нещата се случват винаги с причина, дори и най-безсмислените, дори и най-болезнените...
имах нужда да получа знак, да повярвам в нещо и ето го сега след толкова време: връзките...
вярата, че на земята има и други като теб, че някъде по света има една твоя сродна душа от противоположния пол, която също копнее за теб, както и ти за нея, вярата, че ще се намерите сред тълпата...и после...всичко ще е ОК.
докосване... прегръдка...дори без думи, просто да знаеш, че е той....
каквото и да сме правили в името на любовта и справедливостта, то не може да се заличи, ще живеем с всички грешки и провали...и може би сега сме в нашето наказание, но всичко е станало с причина...
ние се докоснахме с причина....
не ти казвам да чакаш нещото да се случи, а просто да вярваш, че ще се случи.
вярвай с мен...
вторник, 7 август 2012 г.
Lost in silence
защото това сме ние, ако не бяхме такива нямаше да се чувстваме и различни, нямаше да ни принадлежат света на мечтите и този на "хепиендовете" или поне вярата в тях.
защото, ако не се питахме защо на всяка минута, нямаше да разбираме как света ни прави жалки и ненужни.
все повече си мисля, че вече е късно да променим когото и да е, но това не значи, че не се надявам един ден това да стане и ще се боря за него.
понякога ми се иска да беше по-лесно, но сега поне чувстваме нещо, нали, болка е знам, понесли сме я много пъти, стига да дойде.
по-рано обичах тишината, успокояваше ме, но сега повече от всичко са ми нужни думите, моите, твоите, неговите...
а ги нямам, нищо нямам...
но какво от това, когато още дишам и съм тук...
защото, ако не се питахме защо на всяка минута, нямаше да разбираме как света ни прави жалки и ненужни.
все повече си мисля, че вече е късно да променим когото и да е, но това не значи, че не се надявам един ден това да стане и ще се боря за него.
понякога ми се иска да беше по-лесно, но сега поне чувстваме нещо, нали, болка е знам, понесли сме я много пъти, стига да дойде.
по-рано обичах тишината, успокояваше ме, но сега повече от всичко са ми нужни думите, моите, твоите, неговите...
а ги нямам, нищо нямам...
но какво от това, когато още дишам и съм тук...
неделя, 29 юли 2012 г.
oh, baby, it's a wild world
кофти е светът, джо, там, навън. онова, което ни се случи.. то ще е кървяща рана до самия ни край. то е реалността, която се случва на някого всеки ден; то е финалът на невинността, то е гръм в рая от мечти и фантазии, който бяхме създали. това навън - то е гадно. потискащо. перверзно. мръсно. тъпо. и неговата противна мръсотия се лепи по нас ежедневно от повече от половин година. кошмарите ще ни преследват, тъмнината ще ни преследва, призраците, непознатите, пияниците, всичко това на куп ще се сипе по нас. ако не ни беше оказало влияние - тогава щях да се притеснявам, че ни има нещо. а оказвайки ни, е, просто показа, че сме човеци. и ни направи по-силни. но не защото не ни уби, а защото ние не се предаваме.
в тази нощ... не знам. не знам какво трябва да чувстваме. но знаеш ли, на мен ми омръзна да съм смеещият се човек в background-а. искам и ще създам реалност, която да ми се нрави. защото: "life is ours, we live it our way".
точка.
утре, дай Боже и ти, превъзходни Сартр, ще сме част от Алма Матер и ще се лее ром. нека доживеем. нека поживеем, пък ще видим.
в тази нощ... не знам. не знам какво трябва да чувстваме. но знаеш ли, на мен ми омръзна да съм смеещият се човек в background-а. искам и ще създам реалност, която да ми се нрави. защото: "life is ours, we live it our way".
точка.
утре, дай Боже и ти, превъзходни Сартр, ще сме част от Алма Матер и ще се лее ром. нека доживеем. нека поживеем, пък ще видим.
четвъртък, 19 юли 2012 г.
all apologies
ех, Джо. *дълбока въздишка*
все повече се убеждавам за този проклет ад. няма отърване от него. щом и собственото семейство може в най-неочакван момент да се обърне срещу теб; щом непознати могат да ти казват думи, от които да боли; щом всичко това се случва...
но пък цялата тази омраза, която ми се изсипва отгоре.. се оказва вдъхновяваща и аз съм благодарна, защото съм на път да напиша нещо ново, различно, което да ползвам за конкурса славейков, пък ще видя докъде ще я докарам.
и, да, обичам българските пощи :D
сега остава да се превърна в по-велика, отколкото съм.
nah.
вторник, 17 юли 2012 г.
The life
попита ме вчера какво би ме направило щастлива...
смешно е и чак плашещо, но като се замислих, щастлива съм когато съм си вкъщи.
откакто прекарвам доста време на друго място, започват все повече да ми липсват малките неща от живота. например да се прибера, да прочета някоя готина книга, да погледам някакъв идиотски филм, да се сгуша под завивките...
да, тъпо е, но когато вече си пробвал всичко, за което си се сетил, за да избягаш от гадната реалност, може би е време да се впуснем в нея...просто ей така, като експеримент.
няма да разбера хората, за това което си говорят и повърхностните им чувства, няма да съм като тях, нито пък ти..., но ако не го направим няма как да намериш тези като нас, нито как да им помогнеш...
ето нещо вдъхновяващо:
смешно е и чак плашещо, но като се замислих, щастлива съм когато съм си вкъщи.
откакто прекарвам доста време на друго място, започват все повече да ми липсват малките неща от живота. например да се прибера, да прочета някоя готина книга, да погледам някакъв идиотски филм, да се сгуша под завивките...
да, тъпо е, но когато вече си пробвал всичко, за което си се сетил, за да избягаш от гадната реалност, може би е време да се впуснем в нея...просто ей така, като експеримент.
няма да разбера хората, за това което си говорят и повърхностните им чувства, няма да съм като тях, нито пък ти..., но ако не го направим няма как да намериш тези като нас, нито как да им помогнеш...
ето нещо вдъхновяващо:
четвъртък, 28 юни 2012 г.
ех, Светулке, мисля си защо се получава така, защо те е страх и губиш вярата си и не можеш да си такава, каквато аз например те виждам, в очите на другите?
ти си толкова смела и силна, че винаги съм ти се възхищавала, на волята ти, на живота в теб, колкото и да си сломена не го показваш, колкото и да ти е зле, преодоляваш го, не се страхуваш да се бориш, нито да мълчиш за несправедливостите...
знам, че когато стане нещо, ти ще си първата която ще ме успокои и ще ми помогне. иска ми се и аз да можех да ти помогна сега. трябва да изкараш всичката си енергия и сила навън, трябва да покажеш на този, който харесваш коя си, защото съм сигурна, че и той ще те хареса когато те опознае.
истината е, че си се свила с себе си, познато ми е, защото и аз бях същата, знам какво е, още е така, но вярваш или не наистина всеки път щом ми се наложи, преодолявам страха си от хората, защото ти беше тази, която ми каза да поемам риска и да ги преодолея.
знам, че не можеш да следваш своите съвети, тогава следвай моя : ''Повярвай, че можеш и ще можеш!''
звучи тъпо, сигурно, но е почти толкова вярно колкото и да преодолееш себе си. дори Вапцаров никога не спира да вярва...
сега това може да не значи нищо, но се опитай да вярваш, опитай се да повярваш, че можеш да се разкриеш пред някого, макар и малко, отвори се, пък после каквото стане...
не живей за някой друг, а за себе си, за да не страдаш ТИ. когато пишеш не го правиш заради някого, а защото ти дишаш така, ти живееш така...и в това няма нищо лошо, дори е твоят чар и красота.
бори се за себе си!
пиши и не се предавай, защото ако го направиш какъв е бил смисълът на борбата ти досега?
ти си толкова смела и силна, че винаги съм ти се възхищавала, на волята ти, на живота в теб, колкото и да си сломена не го показваш, колкото и да ти е зле, преодоляваш го, не се страхуваш да се бориш, нито да мълчиш за несправедливостите...
знам, че когато стане нещо, ти ще си първата която ще ме успокои и ще ми помогне. иска ми се и аз да можех да ти помогна сега. трябва да изкараш всичката си енергия и сила навън, трябва да покажеш на този, който харесваш коя си, защото съм сигурна, че и той ще те хареса когато те опознае.
истината е, че си се свила с себе си, познато ми е, защото и аз бях същата, знам какво е, още е така, но вярваш или не наистина всеки път щом ми се наложи, преодолявам страха си от хората, защото ти беше тази, която ми каза да поемам риска и да ги преодолея.
знам, че не можеш да следваш своите съвети, тогава следвай моя : ''Повярвай, че можеш и ще можеш!''
звучи тъпо, сигурно, но е почти толкова вярно колкото и да преодолееш себе си. дори Вапцаров никога не спира да вярва...
сега това може да не значи нищо, но се опитай да вярваш, опитай се да повярваш, че можеш да се разкриеш пред някого, макар и малко, отвори се, пък после каквото стане...
не живей за някой друг, а за себе си, за да не страдаш ТИ. когато пишеш не го правиш заради някого, а защото ти дишаш така, ти живееш така...и в това няма нищо лошо, дори е твоят чар и красота.
бори се за себе си!
пиши и не се предавай, защото ако го направиш какъв е бил смисълът на борбата ти досега?
понеделник, 11 юни 2012 г.
Firelight in hell
сериозно мисля по този въпрос, Светулке моя, дали някога ще намерим такива хора, има ли ги изобщо или и това е част от проклетата илюзия, че един ден ще се срещнем с щастието и разбирателството, а ще забравим безумието и нищетата в душите си.
питам се какво щеше да стане, ако не бяхме такива хора, а от онези, които нищо не искат да видят, а живеят само за да се напият, да се напушат и да замъглят погледа си, за да имат после жалко извинение, че не са тръгнали с бунтарите да се борят, или просто затварят вратата на дома си за бездомниците, спят си нощем необезпокоявани и безгрижни, докато навън умират стотици...
аз знам, че съм страхливка...
но вече не ме е страх от хората около мен, защото те са само марионетки на съдбата и са безсилни пред нея, безсилна съм и аз, колкото и да искам да вярвам, че мога да я контролирам и да се променя, все повече се убеждавам, че съм прекалено слаба за това. но това не е причина да се откажа, имам си мечти, надежди и макар да се оказвам винаги на дъното, все някак продължавам ( за което най-много ми помагаш ти )
но ме е страх от мен самата и от бъдещето. онзи ден се поддадох на нетърпението си, разкрих се пред един непознат, само защото не искам да го загубя, а всъщност все още го нямам...
трябваха ми 5 години да те опозная и да ти покажа себе си...
днес съм сигурна, че накъдето и да ни разпръсне съдбата ни, никога няма да допусна да те загубя и винаги ще сме заедно, защото дори чакрите ни се намират...
сигурна съм и, че точно на човек като теб е отредено да стане велик, защото си различната и святата и страданието те е направило по-силна от колкото дори ти си представяш. сигурна съм, че и ти като Холдън ще станеш спасител в ръжта и ще сбъдваш мечти, и своите, и на спасените от теб, точно както направи с мен.
не знам какво ще стане с нас след години, но в едно съм сигурна няма да се променим, колкото и маски да слагаме, няма да сме като онези другите, ще се борим, ще оцелеем, ще пишем, ще живеем вечно, защото дори и малки, сме оставили нещо на този свят и може би точно то ще накара хората да се събудят...
питам се какво щеше да стане, ако не бяхме такива хора, а от онези, които нищо не искат да видят, а живеят само за да се напият, да се напушат и да замъглят погледа си, за да имат после жалко извинение, че не са тръгнали с бунтарите да се борят, или просто затварят вратата на дома си за бездомниците, спят си нощем необезпокоявани и безгрижни, докато навън умират стотици...
аз знам, че съм страхливка...
но вече не ме е страх от хората около мен, защото те са само марионетки на съдбата и са безсилни пред нея, безсилна съм и аз, колкото и да искам да вярвам, че мога да я контролирам и да се променя, все повече се убеждавам, че съм прекалено слаба за това. но това не е причина да се откажа, имам си мечти, надежди и макар да се оказвам винаги на дъното, все някак продължавам ( за което най-много ми помагаш ти )
но ме е страх от мен самата и от бъдещето. онзи ден се поддадох на нетърпението си, разкрих се пред един непознат, само защото не искам да го загубя, а всъщност все още го нямам...
трябваха ми 5 години да те опозная и да ти покажа себе си...
днес съм сигурна, че накъдето и да ни разпръсне съдбата ни, никога няма да допусна да те загубя и винаги ще сме заедно, защото дори чакрите ни се намират...
сигурна съм и, че точно на човек като теб е отредено да стане велик, защото си различната и святата и страданието те е направило по-силна от колкото дори ти си представяш. сигурна съм, че и ти като Холдън ще станеш спасител в ръжта и ще сбъдваш мечти, и своите, и на спасените от теб, точно както направи с мен.
не знам какво ще стане с нас след години, но в едно съм сигурна няма да се променим, колкото и маски да слагаме, няма да сме като онези другите, ще се борим, ще оцелеем, ще пишем, ще живеем вечно, защото дори и малки, сме оставили нещо на този свят и може би точно то ще накара хората да се събудят...
неделя, 10 юни 2012 г.
hell is other people # ?!
нуждая се от хора, които не са лицемерни до степен, в която ти се иска да се разкъсаш на парчета и просто да умреш, махайки се от този свят;
нуждая се от хора, които не ги е грижа само за поредното напиване до неузнаваемост, в което ще разменят телесни течности, слюнка и прочие;
нуждая се от хора, които не са клиширани модели на съвременна (и достатъчно криворазбрана) цивилизация, толкова клиширани и еднакви, че си мечтаеш да се превърнеш в прах, връщайки се там, откъдето си дошъл;
нуждая се от хора, способни да бъдат себе си, без да мислят, че лицемерието е НЕОБХОДИМОСТ. то е ИЗБОР;
нуждая се от хора, чиито мозъци не са промити от телевизия, радио, вестници, медия, "приятели" и цялата сган, ширеща се по земята днес;
нуждая се от хора, готови да се борят, готови да бъдат свободни, готови да разкъсат оковите и да желаят шибана промяна;
нуждая се от хора, които не са като всички;
можеш да бъдеш различен.
защо избираш да си страхливец?
нуждая се от хора, които не ги е грижа само за поредното напиване до неузнаваемост, в което ще разменят телесни течности, слюнка и прочие;
нуждая се от хора, които не са клиширани модели на съвременна (и достатъчно криворазбрана) цивилизация, толкова клиширани и еднакви, че си мечтаеш да се превърнеш в прах, връщайки се там, откъдето си дошъл;
нуждая се от хора, способни да бъдат себе си, без да мислят, че лицемерието е НЕОБХОДИМОСТ. то е ИЗБОР;
нуждая се от хора, чиито мозъци не са промити от телевизия, радио, вестници, медия, "приятели" и цялата сган, ширеща се по земята днес;
нуждая се от хора, готови да се борят, готови да бъдат свободни, готови да разкъсат оковите и да желаят шибана промяна;
нуждая се от хора, които не са като всички;
можеш да бъдеш различен.
защо избираш да си страхливец?
колко струва моя свят?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
