сериозно мисля по този въпрос, Светулке моя, дали някога ще намерим такива хора, има ли ги изобщо или и това е част от проклетата илюзия, че един ден ще се срещнем с щастието и разбирателството, а ще забравим безумието и нищетата в душите си.
питам се какво щеше да стане, ако не бяхме такива хора, а от онези, които нищо не искат да видят, а живеят само за да се напият, да се напушат и да замъглят погледа си, за да имат после жалко извинение, че не са тръгнали с бунтарите да се борят, или просто затварят вратата на дома си за бездомниците, спят си нощем необезпокоявани и безгрижни, докато навън умират стотици...
аз знам, че съм страхливка...
но вече не ме е страх от хората около мен, защото те са само марионетки на съдбата и са безсилни пред нея, безсилна съм и аз, колкото и да искам да вярвам, че мога да я контролирам и да се променя, все повече се убеждавам, че съм прекалено слаба за това. но това не е причина да се откажа, имам си мечти, надежди и макар да се оказвам винаги на дъното, все някак продължавам ( за което най-много ми помагаш ти )
но ме е страх от мен самата и от бъдещето. онзи ден се поддадох на нетърпението си, разкрих се пред един непознат, само защото не искам да го загубя, а всъщност все още го нямам...
трябваха ми 5 години да те опозная и да ти покажа себе си...
днес съм сигурна, че накъдето и да ни разпръсне съдбата ни, никога няма да допусна да те загубя и винаги ще сме заедно, защото дори чакрите ни се намират...
сигурна съм и, че точно на човек като теб е отредено да стане велик, защото си различната и святата и страданието те е направило по-силна от колкото дори ти си представяш. сигурна съм, че и ти като Холдън ще станеш спасител в ръжта и ще сбъдваш мечти, и своите, и на спасените от теб, точно както направи с мен.
не знам какво ще стане с нас след години, но в едно съм сигурна няма да се променим, колкото и маски да слагаме, няма да сме като онези другите, ще се борим, ще оцелеем, ще пишем, ще живеем вечно, защото дори и малки, сме оставили нещо на този свят и може би точно то ще накара хората да се събудят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар