един ден

прочетох днес любовните писма на пейо яворов и трябва да кажа, че съм доста впечатлена. човекът разбира от любов, хах, за разлика от нас. ще ти я дам при първа възможност. особено ме впечатли връзката му с лора каравелова.. и ужасната им трагична смърт. всъщност нещото, което ми се въртеше из ума беше: и ние, съвременните хора, наричаме нашето любов? и писмата, които пишем, писма?! за бога. живеем в отвратителна заблуда. толкова сме жалки в сравнение с онова, което е било преди нас. чак е тъжно...

и за да се убедиш сама, ето откъс от едното писмо на яворов (само, че не е до лора, а до дора габе):

 "Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго. Последният ми сън беше ужасен и аз се разстройвам колкото пъти си го припомня. После вече аз не можех да Ви сънувам, въпреки силното си желание – и старание даже. Аз отричам свръхестественото произхождение на сънищата, но затова пък толкова повече им вярвам. Аз мисля, че те са в пряка връзка с потайните движения на нашата душа, неуловими в шумотевицата на будното състояние, но хубаво чувани в тишината на съня. Аз Ви обикнах от първо виждане и се уплаших за Вас. Когато по-късно не можех вече да не Ви кажа, че Ви обичам, аз скрито се боях да не сте ме обикнали и Вие. Дора, – позволете ми да Ви нарека веднъж тъй, че то ми е толкова приятно, – Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение, – додето съм с умът си поне!… Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да Ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре. Точка върху това и никога недейте ми иска обяснение, защото ще ме разсърдите. Ако ли пък до сега в писмата си съм говорил за своята обич и ако продължавам да говоря, то е защото Ви знам като лед по отношение мене и защото се надявам, че ще си останете такава. Уви, напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?…"

* * *

случайно попаднах на една статия за фестивала elevation в блог (този) и първоначално самия дизайн, заглавие и прочие, ми направи някакво странно впечатление.. докато се усетя, че това е блогът на мишо от good music society. та, препоръчвам ти го, за разлика от цонка христова пише сравнително редовно и то доста добре.