they can keep their heaven

две неща, пич:
1. (да, това го забравих, нищо, че от половин час си го повтарям на ум да ти го кажа :D)
2. хората са гадове.

по повод номер 2. не го казвам, заради страстната си привързаност към "адът - това са другите", а просто защото се убеждавам колко им е удобно да обвиняват другите, заради собствените им грешки. под другите, в конкретния случай, имам предвид нас, имам предвид теб, имам предвид една наша стара познайница, за която дълго време се чудехме с какво толкова сме обидили, за да ни остави. ами, знаеш ли? омръзнало й било от нашите интриги. хаха, човек, епичен смях падна. и, между другото, 'айде моля ти се стига звъня на хората да ги плашиш.. ох, не се сдържах и знам, че нямаш идея за какво говоря, но имай търпение. :D


градът ни е ужасно красив вечер. жалко, че пак не успях да си открия "вдъхновението", нищо, че го обиколих този град не знам си колко пъти, хвалейки с "хей, аз съм човекът, който пише писма". мда.

o! освен това открих един пич, чийто телефон звъни с "wait and bleed". смисъл открила.. смисъл, че чух. :D

и макар, че ме налегна някаква адски странна болест, надявам се, че ще прерасне единствено в нестихваща доза муза, кхъ-кхъ, и в понеделник ще съм на линия (както и ти, няма да мрем точно сега), за да ти разкажа подробности.


p.s. ХА, СЕТИХ СЕ ЗА ЕДНО. мда, сънищата се сбъдват. точка.
обичам те, дуде, оправяй се.

p.s. 2  и да знаеш, че НЕ Е МОРЖ, А Е ВИДРА ROFL

kill all my demons and my angels might die, too

<- из архивите. добри времена бяха, когато наистина се тревожехме само за задачите на пашова и книгите, които трябва да изчетем до 15 септември. бяхме деца. и сега сме. но знаеш ли.. светът не трябва да бъде променян, той само се развива, докато ние - хората, които са себе си, живеем в него. няма значение дали ще сме в габрово или в софия. дали ще сме в СУ или не. защото ще сме ние. ние дълбаем, борим се, можем го. защото страданието ни научи на това. да не би малко да направихме досега?  а и.. ЕЙ, днес преодолях себе си за първи път, откакто ме нави да пусна огромното писмо до библиотеката, а пък после взех, че спечелих.. като на шега. ей за това живея. освен това току-що получих имейл от НБУ, че ме канят на сбирка на кандидат-студентите по философия с представяне на програмата.. едва ли ще мога да отида, но нали знаеш какво означава това? че съм вътре! не е СУ, но пък е облекчение, че все някъде ме искат :D  a и това бе първоначалният план... още 2 дни. само 2 дни.

после идва август.
а август ще е велик.
защото през август ще правим албуми, ще караме колелета, ще гледаме страшни филми, ще пием, ще пушим, ще четем до изнемогване, ще работим, ще пишем писма и ще снимаме до припадък. август ще е хубав.
пък.
точка.
до понеделник табу-тема-СУ.
мисли за друго.
мисли за мастиленото момиче, хаха.

p.s. да ми се появиш из скайп пространството, за да ми пратиш онази снимка от проекта.