слушам си аз диска и си се кефя и просто усещам как ще прекарам тези дни в музика и алкохол

P.S: на тази снимка само остава да добавя : "Seven days!"





had the best time with you, Dude!
Love!

let's not make it complicated - we've got a story

не мога да отрека, че този път party марти се е постарал доста...  :D 

в негова чест ще дам втори шанс на предния им албум, докато се опитвам да напиша финала на разказа. 

p.s.

всъщност песента с тей суифт не е чак толкова зле. текстът е добър. 

а someone like you e хубава, леко напомня на thunder, не че може да я мине, но все пак... 

и the shot heard around the world не е за изхвърляне. 

о, пък first one ще ти хареса 100%

ии go е тоталният фаворит: 

          "Little change of the heart. Little light in the dark. Little hope that you just might find your way up out of here. 'Cause you've been hiding for days, wasted and wasting away. But I got a little hope today - you'll face your fears."

p.s2    o, вече не е party marty :( 

words don't come easy

разбира се, че боли. животът, освен, че е заблуда, той е и болка. но аз тая една мазохистична вяра в хората. способна съм да вярвам до мига, в който не дойде (дойдат) и не ми изкрещи: не те искам. дотогава ще вярвам. дотогава ще се надявам. дотогава ще преглъщам. дотогава ще пиша за него и ще си повтарям, че си заслужава думите ми. дотогава ще се припознавам, ще сънувам, ще мечтая.

и аз вече не искам тишина. искам слово, искам глас, искам допир. искам. 

"I want you, I want you, I want you.  I think you know by now - I'll get to you somehow" - дотогава ще пишем своите happy ends и ще ВЯРВАМЕ, че те ще бъдат РЕАЛНОСТ!

The life

попита ме вчера какво би ме направило щастлива...
смешно е и чак плашещо, но като се замислих, щастлива съм когато съм си вкъщи.
откакто прекарвам доста време на друго място, започват все повече да ми липсват малките неща от живота. например да се прибера, да прочета някоя готина книга, да погледам някакъв идиотски филм, да се сгуша под завивките...
да, тъпо е, но когато вече си пробвал всичко, за което си се сетил, за да избягаш от гадната реалност, може би е време да се впуснем в нея...просто ей така, като експеримент.
няма да разбера хората, за това което си говорят и повърхностните им чувства, няма да съм като тях, нито пък ти..., но ако не го направим няма как да намериш тези като нас, нито как да им помогнеш...
ето нещо вдъхновяващо:

smart is the new sexy

гледах ей сега  епизод на lost и един от главните герои имаше докторат по история, само като гледах колко готино преподава и си мислех: МАМКА МУ, ИСКАМ ДА МЕ ПРИЕМАТ, ИНАЧЕ ЩЕ УМРА. :D  това първо.

второ, сега ще ходя да режа дългата коса, а с нея ще се опитам да захвърля и всички лоши спомени.

освен това можеш да погледнеш ей тва чудничко нещо.   (мисля, че ще се сетиш на кого е :D)
оттам открих една прекрасна група kaya project, чиято музика е впечатляващо успокояваща, напомня ми за онези "изгряващото слънце" или там, както се казваха, които бяха на миналия филм фест в габрово. мисля, че ще ти харесат!

p.s. изгледах 4 сезон.. е, боже, няма такъв финал просто :D:D

open your heart, i'm coming home

"Look at the trees, look at the birds, look at the clouds, look at the stars… and if you have eyes you will be able to see that the whole existence is joyful. Everything is simply happy. Trees are happy for no reason; they are not going to become prime ministers or presidents and they are not going to become rich and they will never have any bank balance. Look at the flowers - for no reason. It is simply unbelievable how happy flowers are."

не звучи много като мен, а? но какво пък, всички, ние, понякога се побъркваме и ни се иска да сме щастливи пчелички, радващи се на цветята и небето.. и прочие. защото хората казват: "да мразиш е лесно, да обичаш - трудно", аз пък казвам: "да обичаш е АДСКИ лесно, трудно е да мразиш"... поне за мен.

трябва ми план. от онези малоумните, които никога не спазвам. и ето какъв е за тази седмица:

1) хубава музика... в огромни количества; докато ме заболи глава, гърло, всичко. просто хубава музика, която те докосва по сърчицето и ти иде да се слееш с мелодията, да се оставиш да те спаси..

2) четене. книги. на лягане и на ставане, дето се вика. всякакви, в нечовешко количество. ще пробвам всичко, до което се докосна.

3) вода!.. абе, някаква адски развеселяваща е чешмяната вода! хаха...

и мисля да възобновя бягането сутрин. (и карането на колело!) ще се насиля да си лягам навреме и да ставам навреме. ще ходя и отново - слушайки хубавата си музика, ще изтощавам до краен предел тялото си. ще забравя за хората, за мъките, за скръбта, ще се отдам на седмицата на хубавото.

пък ако ми стигне време - ще подрасвам от време на време някой меланхоличен стих; ще търся албуми, ще.. се опитвам да бъда.. щастлива от.. цветята и пчелите?

един ден

прочетох днес любовните писма на пейо яворов и трябва да кажа, че съм доста впечатлена. човекът разбира от любов, хах, за разлика от нас. ще ти я дам при първа възможност. особено ме впечатли връзката му с лора каравелова.. и ужасната им трагична смърт. всъщност нещото, което ми се въртеше из ума беше: и ние, съвременните хора, наричаме нашето любов? и писмата, които пишем, писма?! за бога. живеем в отвратителна заблуда. толкова сме жалки в сравнение с онова, което е било преди нас. чак е тъжно...

и за да се убедиш сама, ето откъс от едното писмо на яворов (само, че не е до лора, а до дора габе):

 "Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго. Последният ми сън беше ужасен и аз се разстройвам колкото пъти си го припомня. После вече аз не можех да Ви сънувам, въпреки силното си желание – и старание даже. Аз отричам свръхестественото произхождение на сънищата, но затова пък толкова повече им вярвам. Аз мисля, че те са в пряка връзка с потайните движения на нашата душа, неуловими в шумотевицата на будното състояние, но хубаво чувани в тишината на съня. Аз Ви обикнах от първо виждане и се уплаших за Вас. Когато по-късно не можех вече да не Ви кажа, че Ви обичам, аз скрито се боях да не сте ме обикнали и Вие. Дора, – позволете ми да Ви нарека веднъж тъй, че то ми е толкова приятно, – Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение, – додето съм с умът си поне!… Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да Ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре. Точка върху това и никога недейте ми иска обяснение, защото ще ме разсърдите. Ако ли пък до сега в писмата си съм говорил за своята обич и ако продължавам да говоря, то е защото Ви знам като лед по отношение мене и защото се надявам, че ще си останете такава. Уви, напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?…"

* * *

случайно попаднах на една статия за фестивала elevation в блог (този) и първоначално самия дизайн, заглавие и прочие, ми направи някакво странно впечатление.. докато се усетя, че това е блогът на мишо от good music society. та, препоръчвам ти го, за разлика от цонка христова пише сравнително редовно и то доста добре.

Да бъдем ХОРА

" Една странна мисъл днес малко ме тревожи - 
за едно общество, което вече се разложи,
за един морал, който някъде изчезна,
за един народ в дъното на бездна.
Едно ново поколение, от което сме и ние,
и за което ще се борим да не се самоизтрие,
Кажете, хора, струва ли си да живеем все така,
и бъдеще да няма дори за нашите деца.
Точно така без да се преувеличава
на всички ни е ясно какво точно става,
Повечето млади говорят за треви и
 повечето не знаят кой е Левски дори.
А всъщност кой е той и за какво се е борил?
Та нали един българин в земята го е заровил,
Предал го е неговият собствен народ,
за който е воювал да има по-добър живот.

А неговата мечта била единствено една, 
за България да има най-накрая свобода,
но това ли е свобода - всеки да прави каквото си иска?
И уж свободни в стената да ни притискат.
Не сме под робство, но сме умствено поробени.
И чувствата ни вече са изцяло отровени.
Човек го хваща страх да погледне напред,
защото нищо тук не ни е наред.
Крадци и убийци вече много станаха, 
пък и само за тях слушаме сякаш други не останаха,
но още има хора, който казват на глас,
че доброто е някъде в нас.
Нужно ли е това, кажете ми сега,
да слушаме единствено за лошите неща,
които ни заобикалят от всички страни
и ни карат да се чувстваме винаги сами.


Нека в този живот и в трудните дни - 
да бъдем хора аз и ти.
Дори когато ни боли - да бъдем хора аз и ти.
Нека Бог да ни прости и винаги с теб 
да бъдем хора аз и ти." 
Ice Cream

концерти, разочарования и едно изпращане

 първо: длъжна съм да споделя, че астро рок (ако така се казват наистина, защото не съм убедена) са невероятни! кавърите им на rainbow са просто страхотни и малкото свестни хора в габрово ги обичаме (останалите нека се кефят  в гадните чалготеки, you suck, bro'). направиха такъв велик концерт, че ми стоплиха душата за доста време. 

а за остава.. уау. доказателство, че от габровци стават хубави човеци. свилен и останалите момчета са от малкото неща, заради които си заслужава да обичаш този град. и те също направиха уникален концерт, който ще се помни дълго време от нас. 

пък иначе.. свърши и това. извън готините концерти, прекрасната музика, музата, дъжда... онази задушаваща мъка не ме напуска. joe, не знам дали усещаш, но аз имам чувството, че нещо в мен изгаря.  не е от завършването. с и без училище - животът продължава. ще се преживее. обаче уви душата ми се чувства изхабена, използвана, захвърлена.. знаеш за кого говоря. и пак се връщам на старото-ново нещо, че адът са другите.

 за моментите като снощи живеем, знам, разбирам го. но прекалено дълбоки рани, прекалено високи изисквания. прекалено.. много искам? всичко е прекрасно, разбираш ли? с изключение на това, че хората (единствените), за които някога ми е пукало, продължават да ме разочароват. и желая да се заключа в черупка и да ги забравя, защото ме убиват. 

сега се устремяваме към поредното (последно, нека е последно!) събиране на класа. което.. хм, е, надявам се, че ще се преживее с малко повечко излишен алкохол и размисли наум, че светът suckва, а после да си вървим на следващия концерт и да се лекуваме, докато вътрешно загиваме бавно, бавно, бавно...