не е оптимистично

дуде, днес прекарах цял ден в четене на архива, сиреч един ден в миналото.
не ми хареса.
добре че сме писали тези неща тогава, че сега да мога добре да си припомня точно какво и кой е провалил живота ми.
след толкова години случките се забравят, а пък белезите все още са си там, където са те ранили.
мислих си как винаги съм искала да бъда с ''яките хора'' и никога не съм, понеже бях и все още съм егати забитото в калта същество.
нищо чудно че Първородния не искаше да има нищо общо с мен.
нито той, нито който и да е, в когото вярвах, мислех че е различен и съм му посветила от моите така наречени любовни стихотворения.
никой не обича драмата.
освен че ги мързи да работят и се оплакват, хората ги мързи и да опознават някого и когато видят, че човек е по-различен и трябва да положат усилие, за да бъдат с/до него, се отказват преди да са пробвали.
или пък е защото съм аз. не знам.

така де, трябва да се квалифицирам като детектив. защото успях.
издирих го, жив е и щастлив, поне от преди година. (Първородния)
кара ме да съм със смесени чувства, но да речем, че съм ОК с това. просто продължавам да се връщам към него, дори без да знам  защо го обичах, дали съм го обичала изобщо...
може би са виновни пеперудите. може би пубертета. а може би съм си такава и винаги ще бъда такава.
но пък кой ще ме обича тогава.
всички съумяват да намерят половинките си. само мен никой не иска.
аз не искам винаги това, дори съм по-добре сама, но имам нужда от опора понякога, кой не иска любов, заради хормоните най-малко.

освен това издирих и този, за когото ти разказвах (с растите). и той е супер як и зает....
и това е.
реших да споделя, понеже пак се вкарах в собствената си мазохистична драма иии ако не ме намериш, когато ме търсиш, да знаеш защо може да е.
драсни ми нещо разведряващо.

слушам си аз диска и си се кефя и просто усещам как ще прекарам тези дни в музика и алкохол

P.S: на тази снимка само остава да добавя : "Seven days!"





had the best time with you, Dude!
Love!

Just a moment of weakness

имам нужда да плача...
или да избягам някъде, където наистина никой няма да ме познае, аз тях - също.
хората имат ужасния навик да нараняват, без да го искат всъщност или самият факт, че са се променили да нанася удари...но все пак резултатът е един и същ.
това беше приливът на всичко случило се през последните дни.
три часа в иронията...не по-скоро в подигравката.
напълно се сринах...
и сега какво се очаква от мен?
не съм ядосана, дори съм щастлива за него.
но не съм добре,
няма да забравя и това боли,
особено, когато си сам...

My one and only

tired of being what they want us to be

не знам как се чувстваш. имам предвид: как наистина се чувстваш. как наистина си се чувствала в последните 3 месеца. обаче всичко ни  дойде в повече, нали? сякаш желанията да се озовем в една тиха, спокойна софия, лишена от драми и хора, ни се изсмяха в лицата и сега просто ни гледат как се проваляме. или успяваме?

понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...

понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.

често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.

и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.

maybe okay will be our always

how to love?

спря тока преди малко и понеже ми прекъсна драматичния епизод на "Анатомията на Грей", кхъ, реших да се разсея с нещо... и попаднах на балното ни видео, както и на "текила night films", ох, колко сме епични, ако знаеш. трябва да ги изглеждаш просто. особено това "за бъдещите поколения" ще остане в историята.  :D

от днес започвам официалното планиране за 15 септември.трябва да бъде ВЕЛИКО и ЕПИЧНО и НЕВЕРОЯТНО и НЕЗАБРАВИМО. и после ще стягаме багажа за София (което ми напомня, че трябва да си търся кашони за книгите :D :D)

между другото помниш ли я тая снимка? денят преди епичния изпит.

таа в едното видео имаше специален тост за "майната й на любовта". и от сега ти казвам: видим ли веднъж табелата "СОФИЯ" = никакви влюбвания. ама никакви. точка.

и намерих откъде да си купим ножове!

Lost in silence

защото това сме ние, ако не бяхме такива нямаше да се чувстваме и различни, нямаше да ни принадлежат света на мечтите и този на "хепиендовете" или поне вярата в тях.
защото, ако не се питахме защо на всяка минута, нямаше да разбираме как света ни прави жалки и ненужни.
все повече си мисля, че вече е късно да променим когото и да е, но това не значи, че не се надявам един ден това да стане и ще се боря за него.
понякога ми се иска да беше по-лесно, но сега поне чувстваме нещо, нали, болка е знам, понесли сме я много пъти, стига да дойде.
по-рано обичах тишината, успокояваше ме, но сега повече от всичко са ми нужни думите, моите, твоите, неговите...
а ги нямам, нищо нямам...
но какво от това, когато още дишам и съм тук...

kill all my demons and my angels might die, too

<- из архивите. добри времена бяха, когато наистина се тревожехме само за задачите на пашова и книгите, които трябва да изчетем до 15 септември. бяхме деца. и сега сме. но знаеш ли.. светът не трябва да бъде променян, той само се развива, докато ние - хората, които са себе си, живеем в него. няма значение дали ще сме в габрово или в софия. дали ще сме в СУ или не. защото ще сме ние. ние дълбаем, борим се, можем го. защото страданието ни научи на това. да не би малко да направихме досега?  а и.. ЕЙ, днес преодолях себе си за първи път, откакто ме нави да пусна огромното писмо до библиотеката, а пък после взех, че спечелих.. като на шега. ей за това живея. освен това току-що получих имейл от НБУ, че ме канят на сбирка на кандидат-студентите по философия с представяне на програмата.. едва ли ще мога да отида, но нали знаеш какво означава това? че съм вътре! не е СУ, но пък е облекчение, че все някъде ме искат :D  a и това бе първоначалният план... още 2 дни. само 2 дни.

после идва август.
а август ще е велик.
защото през август ще правим албуми, ще караме колелета, ще гледаме страшни филми, ще пием, ще пушим, ще четем до изнемогване, ще работим, ще пишем писма и ще снимаме до припадък. август ще е хубав.
пък.
точка.
до понеделник табу-тема-СУ.
мисли за друго.
мисли за мастиленото момиче, хаха.

p.s. да ми се появиш из скайп пространството, за да ми пратиш онази снимка от проекта.

ех, Светулке, мисля си защо се получава така, защо те е страх и губиш вярата си и не можеш да си такава, каквато аз например те виждам, в очите на другите?
ти си толкова смела и силна, че винаги съм ти се възхищавала, на волята ти, на живота в теб, колкото и да си сломена не го показваш, колкото и да ти е зле, преодоляваш го, не се страхуваш да се бориш, нито да мълчиш за несправедливостите...
знам, че когато стане нещо, ти ще си първата която ще ме успокои и ще ми помогне. иска ми се и аз да можех да ти помогна сега. трябва да изкараш всичката си енергия и сила навън, трябва да покажеш на този, който харесваш коя си, защото съм сигурна, че и той ще те хареса когато те опознае.
истината е, че си се свила с себе си, познато ми е, защото и аз бях същата, знам какво е, още е така, но вярваш или не наистина всеки път щом ми се наложи, преодолявам страха си от хората, защото ти беше тази, която ми каза да поемам риска и да ги преодолея.
знам, че не можеш да следваш своите съвети, тогава следвай моя : ''Повярвай, че можеш и ще можеш!''
звучи тъпо, сигурно, но е почти толкова вярно колкото и да преодолееш себе си. дори Вапцаров никога не спира да вярва...
сега това може да не значи нищо, но се опитай да вярваш, опитай се да повярваш, че можеш да се разкриеш пред някого, макар и малко, отвори се, пък после каквото стане...
не живей за някой друг, а за себе си, за да не страдаш ТИ. когато пишеш не го правиш заради някого, а защото ти дишаш така, ти живееш така...и в това няма нищо лошо, дори е твоят чар и красота.
бори се за себе си!
пиши и не се предавай, защото ако го направиш какъв е бил смисълът на борбата ти досега?

Weight of the world

тъжно е Светулке, когато разбереш, че света не го е грижа за никого, особено за теб. искам да ни се случат хубави неща, да сме живи пак, да забравя онези мигове, когато сме били слаби и сме падали все надолу, ала това сякаш значи да забравя повече от половината си живот.
днес прекарах цял ден в размишления, наливайки се с отровата на миналото и доказвайки си още веднъж, че съм жалка, но като ти пиша сега, разбирам, че няма значение.
защото дните ще отминат така бързо, както и предишните, ще се осъзнаеш може би на 50 и ще се чудиш какво е станало с теб. още ще помниш всички глупости, как света се е гаврил с теб, но на фона на всичко останало това ще са бледи следи от сякаш друг живот. поне така си мисля аз. ще направим една вечер парти, за да отворим нова книга на живота си, ще заличим миналото и ще макар и сега да изглежда нереално, надявам се, вярвам, че ще се случи. то е като онези неща, които никога не си виждал, но някак знаеш, че съществуват.
ще дойде ден, в който мечтите ти ще се сбъднат и като търпелив човек, изчакай го този момент. не е нужно да слагаш маски, не е нужно и да се променяш....заради любовта.
ако не сега то след време Тя ще се промени така, че да ти пасва идеално, ще видиш.
вече съм го казвала и преди, не може на света да сме сами, не може да няма нито един като теб, или като мен, просто трябва съдбите ни да се срещнат... аз съм навита да живея за това.
а ако не се срещнат, то знай винаги, че ще съм там, в нашия "бар", ще "пия  бяло вино" и ще те чакам да дойдеш и заедно да почетем, да попеем, да потанцуваме..., защото какво друго ни остава да направим, освен да живеем напук на всички и всичко, да се присмиваме на глупостта на тези, които никога не пожелаха да ни чуят и да се променят!

тъжно е Светулке, но не свикнахме ли вече с тъгата?

...някога не знаех как да продължа

 "може би един от нас закъсня..."
аз пък слушам D2... "и пак вали"...
помниш концерта, нали? и онзи преди него. помниш посещенията в магазина на надежда. помниш вчерашната разходка. помниш филм феста. помниш всичките ни петъци. помниш първата ви среща. помниш маратоните на  "final destination". помниш голямото ядене на пуканки на карнавала. помниш екскурзията в гърция. помниш морето.

 помниш театъра в софия. помниш "полет над кукувиче  гнездо". помниш всичките ни снимки, клипове, песни. помниш стиховете ни. помни прозата ни. помниш книгата ни - недовършена все още.

 помниш мига, в който ти казах за онзи сайт за печатане на книги. помниш как се борихме с всички. с всичко. помниш колко плакахме, колко силно се прегръщахме и пак продължавахме напред.

 нали решихме да простим. нали решихме, че няма да живеем за тях. помниш оставения шоколад под чина. помниш поздрава с "last night on the earth". помниш неказаните думи. помниш албума, който ми подари. помниш рождените ни дни. помниш думите на анелия: "за вас говорих!". помниш идеите ни. помниш всичко, което си написала. помниш усмивките. помниш безсънната нощ в гърция. помниш, че бяхме  заедно.

 и аз помня концертите. особено първия. знам колко хубаво е да знаеш, че някой, там, макар и непознат, за миг си е мислил за теб и е поискал от цялата тълпа точно ТЕБ. само теб. знам желанието да искаш да се отдадеш. знам и помня.

и се питам понякога... и те ли го усещат? но не казвай нищо. твой е изборът дали ще забравиш. аз ти казвам едно: не живей за хората, Joe, живей за ЧОВЕЦИТЕ. живей за себе си, живей за мен, живей за него, живей за нас. отдай се на себе си, отдай се на мен, отдай се на него. търси истинските и живей за тях. живей за кратките мигове, в които се чувстваш истински щастлива. живей за момента, в който напишеш ново стихотворение и знаеш, че е перфектен. живей за момента, в който си сред тълпата на един страхотен концерт и чувстваш как всички сте едно. живей за момента, в който някой ще дойде при теб и ще те различи сред тази същата тълпа и ще поиска да е с теб. тогава ще знаеш, че всичко, което преживяхме, си е струвало. просто не трябва да позволяваш да ти се отнемат тези мънички радости, правещи така прекрасен живота! бори се. нека се борим. нека бъдем смели. нека се научим да бъдем смели. нека не се здрависваме, а да прегръщаме. аз те обичам! обичай се и ти.

някога не знаех как да продължа.
и сега не знам. знам само, че съществуват едни такива адски невероятни човечета, заради които си струва.