моментът, в който разбера, че имам лекции в биологическия факултет и съм: WHAT THE FUCK, SU????  :D

tired of being what they want us to be

не знам как се чувстваш. имам предвид: как наистина се чувстваш. как наистина си се чувствала в последните 3 месеца. обаче всичко ни  дойде в повече, нали? сякаш желанията да се озовем в една тиха, спокойна софия, лишена от драми и хора, ни се изсмяха в лицата и сега просто ни гледат как се проваляме. или успяваме?

понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...

понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.

често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.

и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.

i had the best day with you .

благодаря ти за днес, джо.

в момента ми е толкова... топло, ама душевно. сякаш всичките депресиращи те мисли, които имах досега - и най-вече през последните два месеца - са си заслужавали. заради ден като този.   и въпреки че ноември не е нашият месец - този ден беше наш. и ми се иска да го правим по-често.

например:
тесните малки улички
шарените стени
библиотеките
славейков
парка до ндк + мостът на влюбените (мамка му и мост, как го мразя :D )
...
и всичко останало, заради което си заслужава да бъдем в софия.

обичам те!

it says your home is where your heart is, but what a shame - cause everyone's heart doesn't beat the same

за само 2-3 месеца успях да сбъдна няколко свои мечти, което ме прави безкрайно щастлива и още толкова повече нещастна и самотна. конкурса, книгата, матурите, приемането, работата, сега и летен стаж... всичко това е велико, джо, точно както искам да бъде моят живот. оценявам го и тайничко се усмихвам, че съм го постигнала и изпитвам голяма радост, гордост и признателност, че стигнах до тук. прекрасно е.

даже започнах и софия да обичам. и все по-тъжно ми става, че я напускам, защото там се чувствам странно спокойна.

хубаво.
прекрасно.

сега го обясни на сърцето ми, което очевидно има по-различни мечти от моите и което иска любов, а не знание, не работа, не книги, не писане. а любов. да го е*а в глупавото сърце...