за само 2-3 месеца успях да сбъдна няколко свои мечти, което ме прави безкрайно щастлива и още толкова повече нещастна и самотна. конкурса, книгата, матурите, приемането, работата, сега и летен стаж... всичко това е велико, джо, точно както искам да бъде моят живот. оценявам го и тайничко се усмихвам, че съм го постигнала и изпитвам голяма радост, гордост и признателност, че стигнах до тук.
прекрасно е.
даже започнах и софия да обичам. и все по-тъжно ми става, че я напускам, защото там се чувствам странно спокойна.
хубаво.
прекрасно.
сега го обясни на сърцето ми, което очевидно има по-различни мечти от моите и което иска любов, а не знание, не работа, не книги, не писане. а любов. да го е*а в глупавото сърце...
Няма коментари:
Публикуване на коментар