за филма, нямам думи, но за "чакай и се надявай" вече ще кажа, че ужасно ми писна. животът ни се превърна в едно безкрайно чакане: за края на 12-ти клас, за изпити, за резултати, за класирания, дали някой ще ни пише, дали ще дойде на вратата ни, за да признае, че ни обича...
стига сме чакали!
ти каза, че най-хубавите неща стават, когато не ги планираш, а станат случайно, тогава нужно ли е да седим и да ги чакаме, без да правим друго...
защото, ако е писано, ще се случат, където и да сме, каквото и да правим, стига да живеем. затова си заслужава...
дано да си заслужава, каквото и да ни очаква...
P.S. партитата помагат :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар