ако някой беше пратил това импровизирано "писмо" на мен, честно да ти кажа, наистина щях да се кача на една сцена и да изкрещя: ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН! :D (имай го в предвид. като завършим можем да отскочим до лас вегас и да се оженим, без повече господин ретро, без повече господин не си мой тип, без драми. само ние и казината :D:D )
понеже, както уточних преди малко - една от причините да дишам все още си ти. всеки ден бих те откривала. и преоткривала. и така до безкрайност. до последния ми дъх. защото малко хора могат това, което можеш ти.
обаче "чакай и кърви"... не ми звучи като нас, разбираш ли, не ми звучи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар