because dreams don't die on this side of heaven

знаеш ли, в последните няколко дни си припомних неща, които сякаш бях(ме) забравили, но за които мечтаех(ме) преди. защото, както казах преди дни в едно свое писмо, ние трябва да се грижим за мечтите си и един ден те ще се погрижат за нас.

вече ми омръзна да живея сложно. вече ми омръзна от непрестанни драми и хора, чиито животи са прекалено скучни та решават, че ще е по-интересно, ако скапят нашите.

помниш ли караваната?
аз все още искам това. 

a brand new world

Jooe, усещаш ли, че след месец и 2 часа приблизително ще сме в СУ <3  
И изобщо колко ще е велико всичко. (мда, знам, че нещо ми става; някакво странно чувство за ъъ ми не знам за какво де, но е изместило всичко хейтърско в мен).
Време е да сбъднем онова за "ние сме светът".

И определено трябва да прочетеш "Хроника на една предизвестена смърт". Просто е ъ велика, гениална. Направо си се чудя как по-рано не съм започнала да се просвещавам на Маркес.

OH LOVE?

беше адски тъпо да ти казвам да се откажеш! точно аз!
Боже, сестрице, ние не сме такива, ти не си такава!
може да ни е трудно, невинаги да намираме отговорите на въпросите си, да плачем, да се давим от мъка в текила...., но не сме тези, които се отказват!
ще се борим: с времето, с грешките, със страховете, с куршумите, с нищото...
ще леем кръв и с нея справедливост, ще доведем до край тази война със Света!
ето това сме ние - бойци!

Thank you too

леле, колко е странно хубава тази дума...
не съм я чувала толкова отдавна, че чак забравих, че може някой да ми я каже...
оставя една топлина в мен...кара ме да се чувствам видима, дори значима...и това е всичко, което искам...
аз също ти благодаря, че винаги намираш точните думи, с които да ме накараш да се усмихна и да се боря...
сега вече знам, че "Проектът" трябва да бъде пуснат в действие, защото ако не ние, то кой?

Lost in silence

защото това сме ние, ако не бяхме такива нямаше да се чувстваме и различни, нямаше да ни принадлежат света на мечтите и този на "хепиендовете" или поне вярата в тях.
защото, ако не се питахме защо на всяка минута, нямаше да разбираме как света ни прави жалки и ненужни.
все повече си мисля, че вече е късно да променим когото и да е, но това не значи, че не се надявам един ден това да стане и ще се боря за него.
понякога ми се иска да беше по-лесно, но сега поне чувстваме нещо, нали, болка е знам, понесли сме я много пъти, стига да дойде.
по-рано обичах тишината, успокояваше ме, но сега повече от всичко са ми нужни думите, моите, твоите, неговите...
а ги нямам, нищо нямам...
но какво от това, когато още дишам и съм тук...

All I've got is insane

ето какво, подновяваме партитата!!!
може би тази вечер беше дългоочакваното пробуждане...
дали сме щастливи, не знам, но със сигурност е вярно, че човек винаги избира как да живее и как да преодолява страданието си, без да променя себе си.
това правим и ние когато се съберем и макар и за кратко се опитваме да забравим реалността и да се изсмеем на миналото, да се подиграем на тези, които ни нараниха... и е забавно, може после да си платим за това, но на кого му пука.

не забравяй, че ще изпълняваш желания до живот (хих!)
това за сега...само това ми идва!
to be continued...

dreams DO come true

ВЪТРЕ СМЕ, ВЪТРЕ СМЕ. 
Алма Матер <3