Да бъдем ХОРА

" Една странна мисъл днес малко ме тревожи - 
за едно общество, което вече се разложи,
за един морал, който някъде изчезна,
за един народ в дъното на бездна.
Едно ново поколение, от което сме и ние,
и за което ще се борим да не се самоизтрие,
Кажете, хора, струва ли си да живеем все така,
и бъдеще да няма дори за нашите деца.
Точно така без да се преувеличава
на всички ни е ясно какво точно става,
Повечето млади говорят за треви и
 повечето не знаят кой е Левски дори.
А всъщност кой е той и за какво се е борил?
Та нали един българин в земята го е заровил,
Предал го е неговият собствен народ,
за който е воювал да има по-добър живот.

А неговата мечта била единствено една, 
за България да има най-накрая свобода,
но това ли е свобода - всеки да прави каквото си иска?
И уж свободни в стената да ни притискат.
Не сме под робство, но сме умствено поробени.
И чувствата ни вече са изцяло отровени.
Човек го хваща страх да погледне напред,
защото нищо тук не ни е наред.
Крадци и убийци вече много станаха, 
пък и само за тях слушаме сякаш други не останаха,
но още има хора, който казват на глас,
че доброто е някъде в нас.
Нужно ли е това, кажете ми сега,
да слушаме единствено за лошите неща,
които ни заобикалят от всички страни
и ни карат да се чувстваме винаги сами.


Нека в този живот и в трудните дни - 
да бъдем хора аз и ти.
Дори когато ни боли - да бъдем хора аз и ти.
Нека Бог да ни прости и винаги с теб 
да бъдем хора аз и ти." 
Ice Cream