недей да се страхуваш, пич. единственото нещо, което е нужно да правиш, е да се отдадеш на онова, което те прави щастлива. виж, аз не съм от най-оптимистично настроените хора и от всяка една ситуация бих могла да изкарам най-лошото, познаваш ме. но и нямам време, а и дори да имах, не желая да го хабя, за самосъжаления, за съжаления като цяло. знаеш ли какво правя в последните дни? чета. много. започнах "името на розата", снощи прочетох към 60 страници на един дъх. чета. пиша (доколкото вдъхновението ми позволява). мечтая, доколкото самосъхранението ми дава. и тая надежда, както ти ми каза. не мога и да претендирам, че нещата ще бъдат перфектни за в бъдеще, нито, че утре ще ме връхлети спасението или пък теб.. тези неща рядко се случват, а още по-рядко на нас... дори си пуснах днес "лов на дребни хищници". и помниш ли какво каза бети? "връхлита те и просто знаеш, че това е любовта. когато го срещна - ще го позная и той ще ме познае". нали и ние се познахме? казваш, че си се разкрила на напълно непознат човек? ами, БРАВО! защото аз нямам тази смелост. и после винаги съжалявам. правя го прекалено късно. затова сега съм в това състояние. на мечтание, което ме убива бавничко отвътре. заради неговата липса. чувстваш ли, че трябва да направиш нещо, дори и да те е страх до смърт, направи го. защото след време ще скубеш коси, ще сънуваш кошмари и ще съжаляваш за пропиляното време.
в училище не ни научиха как да се борим (изключвайки знанието как да се оцелееш сред хора, но и то е доста неточна наука), но има хора, които ни вдъхновяват да го правим и хора, заради които си заслужава да се бори човек. онези две същества, за които мечтаем сега; всички писатели, на които се възхищаваме; нашите идоли; музикантите, които ни топлят душите... нека го направим за тях. нека бъдем светът, заради тях. нали не искаш да ги разочароваме?
"може би искате да я
сразите
моята вяра?" - пита вапцаров...
а аз казвам: нищо и никой не ще срази моята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар