ех, Джо. *дълбока въздишка*
все повече се убеждавам за този проклет ад. няма отърване от него. щом и собственото семейство може в най-неочакван момент да се обърне срещу теб; щом непознати могат да ти казват думи, от които да боли; щом всичко това се случва...
но пък цялата тази омраза, която ми се изсипва отгоре.. се оказва вдъхновяваща и аз съм благодарна, защото съм на път да напиша нещо ново, различно, което да ползвам за конкурса славейков, пък ще видя докъде ще я докарам.
и, да, обичам българските пощи :D
сега остава да се превърна в по-велика, отколкото съм.
nah.
Няма коментари:
Публикуване на коментар