слънцето не ми влияе добре. но пък предизвиква странични ефекти (да се чете като: алергия, разболяване, whatever), които пораждат мисли от рода на: ще умра скоро, затова е необходимо да направя всичко, от което съм се страхувала. оттам следват разни малоумни действия (които на теб ще ти харесат!).. а оттам и нуждата да се крия от разни хора до края на живота ми.

така де.
извод: не е нужно да ме напиваш. просто ме "слънчасай" :D

...което не значи, че кармата пак не се гаври с мен. но поне направих почти-първата-практика от терапията. "задочно", ако мога така да го нарека. но все пак крачка. някак си е доста утешително.. смисъл, да знаеш, че в крайна сметка си опитала да.. го стигнеш човека; да достигнеш мечтата. разочарование. но и желание за разплитане на мистерията.

сега не ми остава нищо друго освен да си отрежа косата.. и онова "тихо желание да се раздам до последния атом".

пф, по дяволите тази съдба!

освен това ще работя в хеликон! :D

мда.