като не ти се пише - не пишеш
като не ти се говори - не говориш
като не ти се живее - не живееш
като не ти се прави нещо - не го правиш
животът е прост, ние го усложняваме
понякога самосъжалението помага щото след него се чувстваш като лайно (с извинение), стягаш се и всичко по някакъв начин се оправя
няма нужда да ми го обясняваш това
знам го добре
знам че една вечер с някого не оправя нещата - може да ги влоши
(ама знаеш ли? не ги влоши. дори е приятно да се разсееш и да си поговориш с някого)
ако ще използваме метафори от това, което ни спасява, то тогава аз се чувствам като Диоген
иде ми да се завра в бъчва, но няма да изляза и да търся човека щото знам, че човекът го няма
по-скоро като Сартр - адът, другите, знаеш
всички сме изморени
всички страдаме
(мда, може би аз не трябва? щото еди-кво-си)
(може би и ти не трябва, щото пак нещо-си-там)
ама страдаме
такъв е животът
скапан
тъп
груб
гаден
недодялан
мачкащ те
хората пък са прости същества
не искам никви отговори от теб - щото знам, че на повечето ми въпроси не можеш да отговориш
знаеш ли? аз пък се опитвам да се боря
дори когато ти изглежда, че не го правя
искам един отговор
едно решение
и е време да го вземеш
ЩОТО АЗ НЕ СЪМ ТИ ВРАГ
време е да го разбереш
дали ще се бориш с мен
дали ще живееш с мен
защото аз нямам сили да бъда срещу теб
да знаеш
не
съм
враг
.
приятел съм, помниш ли?
спомни си, по дяволите
Няма коментари:
Публикуване на коментар