цял ден посветих на абсурден преговор по етика и право (в частност по право), а после в правене на n-пробни матури по философия, после пак се върнах на учебника, четейки хронологии и речници. слушам ту остава, ту d2, ту нещо друго, което е по-депресарско, а навън този дъжд не спира да вали. казват, че другата цяла седмица пак ще вали. (колко готино е да вали на бала ни, а?)
и си мисля. за книгата. за сънищата. за кошмарите. за матурите. за изпитите. за всичко. но най-вече си мисля, че както и ти самата вчера ми каза (или не знам кога беше), започвам така силно да се влюбвам в габрово, че ми е ужасно противно, че ще се наложи да се махнем от него. абсурд, просто. толкова много го обичам, всичките му мръсни, малки, тесни, каменисти, но толкова прекрасни улички; площада с безбожно готините концерти; главната опразнена улица; онова чувство, че го познаваш до най-мъничката му подробност.. и хората, и те. ще ми липсва. и библиотеката, омг. как ще ми липсва тази библиотека. и самия факт, че я познавам по-добре от библиотекарките (каква ирония).
обещай ми да излезем в близките дни за подробна и цялостна габровска фотосесия, моля те.
и ми се чете, и ми се пишат стихове. и този вечерен живот започна страшно да ми харесва, че вече не ми понасят тези четири стени у дома. и ми е странно смешно всичко.
между другото - happy birthday на Д.
между другото 2 - погледни ни wish list-а, изпълнихме едно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар