...

чувствам се сякаш отново съм в първи клас и сърцето ми се е свило на топчица, отказващо да повярва в какво се забърква. за последно - да, но толкова ненужно, гадно, противно. в главата ми се ширят десетки планове - кой от кой по-странен, малоумен и прочие, как да саботирам проклетия бал. ей така, за да си угодя на принципите и душата. иска ми се да се изгавря с цялата скапана система, както тя се гавреше с нас цели 5 години. по дяволите, изобщо не заслужават да бъдем там. с тях.

та, в крайна сметка стигнах до извода, че едно анонимно обаждане, че има бомба в "балкан" ще е добро начало.. а после и отиване в "под театъра", а накрая завършване с написването на специален наръчник "как се оцелява преди бала, по време на бала и след бала" ...