you are beautiful in every single way

ненавършените 50 години на Петя Дубарова не ти ли говорят нещо? попита ме днес и се чудеше дали си заслужава да се пробваш, да опиташ. разбира се, че да. нима ще чакаш да бъдеш погубена от някоя НЕсподелена любов, че да загинеш и да си отидеш от този свят и аз да върша мръсната работа? you wish, bitch. xD

по темата за Петя и книгите...  искам да го направим. искам да опитаме. искам да сме смелите, с които гадният живот няма да се гаври, нито да сме от онези депресирани девойки, които са нещастно влюбени в неподходящите хора, които от своя страна карат живота да изглежда още по-противен, а светът - негостоприемен. ами, нека бъдем нещастно влюбени, но в думите. те, горките, при когото и да ходят, после все при нас се връщат. ето това е истинска любов. да си създадем собствено най-синьо вълшебство и то да ни крепи през следващите седмици.

между другото - зарежи носталгията по училище. аз такива планове имам за нас и това лято, че няма място за неприятни емоции и чудения какво щяло да бъде ако...

и както е писала Петя:

"И искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих пристан зелен."

...виждаш ли за какво живеем? за да вдъхновяваме. сега или след смъртта. ще видим.


p.s.  аз съм най-щастливото копеле на земята в точно този момент на тази планета. завиждайте, простосмъртни люде.  (не се сдържах... ) 


p.s. 2 щрак.