болка.. без любов.
не съм създадена да бъда силна, знаеш ли? създадена съм да бъда тъжна, меланхолична и вечно несигурна в това, което правя, това, което искам и това, за което мечтая.не съм създадена да се боря. нито да изисквам своето от света. не се инатя, докато го постигна, а веднага се отказвам, защото предчувствувам края преди началото. слаба съм и мога да бъда силна единствено за другите. но не и за себе си. което е тъжно, нали? ...
очевидно онова настроение как ще започна да сбъдвам мечтите си, да хвана в ръце живота си.., било е лъжа, пич. всичко е било лъжа. целият живот е лъжа. измама. заблуда, която колкото и да гоня, тя пак се връща и ме удря в сърцето. напомня ми, че не струвам. напомня ми, че съм никоя. че не мога нищо.
сякаш понякога изпадам в сън, който ми позволява да съм човекът, който винаги съм искала да бъда. а после се събуждам и ТРЯС... реалността е отвратителна.
но е винаги толкова студено. и с всички тези сезони, които минават през мен.. чувствам ги като остриета. съжалявам, че ще те разочаровам, но май че до тук бях с позитивизма, с целите, които ще сбъдна, с бляновете, с мечтите, с желанията, с книгите, с всичко...
затова не ме питай защо толкова мразя света и хората. мразя ги, защото отказвам да приема, че ги обичам повече от себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар