Винаги намираш точните думи, винаги си можела да вникваш дълбоко в душите на хората…
Съжелявам, че се държа така, съжелявам, че не мога и аз да го правя, или просто вече не искам. Аз помня всичко, помня и тяхното „приятелство” и не ми е жал за тях, вече не, защото вярвам, че го надживяхме.
Едва намирам думите си в момента и защото ме боли и защото просто някак не изпитвам нужда да говоря вече за това. Всичко си казахме с тях, не мислиш ли?
Единствено за теб си мисля, боя се, че един ден ще ти омръзна, както омръзнах на себе си, но да се предам, едва ли!
Ще стоя и ще съм раната на света, за да не ме забрави никога, да не си мисли, че е победил, защото не може да го стори, защото щастливият край съществува не само в приказките.
А балът – о, той ще се запомни! Ние ще сме там и ще оцелеем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар