stupid me to believe in stupid you

ей, няма такова гадно чувство.. по-гадно от усещането, че си адски излишен, адски ненужен, адски никой. пък времето минава прекалено бързо, а животът е прекалено кратък.. защо трябва да го хабим в чакане. защо. защо.

имам малък подарък за теб.. не е клише

ще си струва, знаем го. отиваме все пак в "големия" град, хах. ще учим това, което искаме, ще имаме готиния шанс да се мъкнем по изложби, концерти и прочие; да се докоснем до живота, за който мечтаем, да се запознаем с красиви хора, да вкусим от най-сладкото. ще си струва.

но толкова добре звучи да можеш да се прибереш и да знаеш, че там, някъде, някой чака да му разкажеш как е минал денят ти. какво си почувствала, какво си изживяла, с кого си се запознала.. да те попита: "още ме обичаш, нали?"

това се случвало само по филмите...

Part II

за филма, нямам думи, но за "чакай и се надявай" вече ще кажа, че ужасно ми писна. животът ни се превърна в едно безкрайно чакане: за края на 12-ти клас, за изпити, за резултати, за класирания, дали някой ще ни пише, дали ще дойде на вратата ни, за да признае, че ни обича...
стига сме чакали!
ти каза, че най-хубавите неща стават, когато не ги планираш, а станат случайно, тогава нужно ли е да седим и да ги чакаме, без да правим друго...
защото, ако е писано, ще се случат, където и да сме, каквото и да правим, стига да живеем. затова си заслужава...
дано да си заслужава, каквото и да ни очаква...

P.S. партитата помагат :D

крачун & малчо VS. текила

първо да изразя дълбокото си възмущение за филма "Човешка стоножка" - част едно е адски малоумна. дори ако за миг забравя, че имаше разни баси глупавите неточности, които така тактично бяха изрязани, за да не се види още повече абсурдността, останалото хич не беше на ниво. идеята - да, страхотна. от биологична гледна точка - също. ама.. НЕ ГО ГЛЕДАЙТЕ. така, част две може би щеше да е по-обещаваща, ако главният герой не се казваше така и ако не беше толкова малоумно СИЛЕН?! не я гледайте и нея.

второ - досега четох на Пушкин една стихосбирка и трябва да кажа, че усещам някаква прилика с.. нищо, всъщност. ама е много по-различно от останалото, което съм чела от него. а и преводът на "На А." е адски зле.

кхъ.

партитата - окей, само че мен алкохолът ми действа още по-депресирващо. и изобщо не обещавам да изпълнявам нищо. може би нямам сили. опитвам се да си казвам, че в подобни ситуации Дюма е прав: "чакай и се надявай", ама... страшничко си е. сигурно си права, че имаме прекалено високи очаквания. но... гр. просто искам веднъж да съм направила нещо хубаво и то да се оцени.  

All I've got is insane

ето какво, подновяваме партитата!!!
може би тази вечер беше дългоочакваното пробуждане...
дали сме щастливи, не знам, но със сигурност е вярно, че човек винаги избира как да живее и как да преодолява страданието си, без да променя себе си.
това правим и ние когато се съберем и макар и за кратко се опитваме да забравим реалността и да се изсмеем на миналото, да се подиграем на тези, които ни нараниха... и е забавно, може после да си платим за това, но на кого му пука.

не забравяй, че ще изпълняваш желания до живот (хих!)
това за сега...само това ми идва!
to be continued...

it says your home is where your heart is, but what a shame - cause everyone's heart doesn't beat the same

за само 2-3 месеца успях да сбъдна няколко свои мечти, което ме прави безкрайно щастлива и още толкова повече нещастна и самотна. конкурса, книгата, матурите, приемането, работата, сега и летен стаж... всичко това е велико, джо, точно както искам да бъде моят живот. оценявам го и тайничко се усмихвам, че съм го постигнала и изпитвам голяма радост, гордост и признателност, че стигнах до тук. прекрасно е.

даже започнах и софия да обичам. и все по-тъжно ми става, че я напускам, защото там се чувствам странно спокойна.

хубаво.
прекрасно.

сега го обясни на сърцето ми, което очевидно има по-различни мечти от моите и което иска любов, а не знание, не работа, не книги, не писане. а любов. да го е*а в глупавото сърце...