слънцето не ми влияе добре. но пък предизвиква странични ефекти (да се чете като: алергия, разболяване, whatever), които пораждат мисли от рода на: ще умра скоро, затова е необходимо да направя всичко, от което съм се страхувала. оттам следват разни малоумни действия (които на теб ще ти харесат!).. а оттам и нуждата да се крия от разни хора до края на живота ми.

така де.
извод: не е нужно да ме напиваш. просто ме "слънчасай" :D

...което не значи, че кармата пак не се гаври с мен. но поне направих почти-първата-практика от терапията. "задочно", ако мога така да го нарека. но все пак крачка. някак си е доста утешително.. смисъл, да знаеш, че в крайна сметка си опитала да.. го стигнеш човека; да достигнеш мечтата. разочарование. но и желание за разплитане на мистерията.

сега не ми остава нищо друго освен да си отрежа косата.. и онова "тихо желание да се раздам до последния атом".

пф, по дяволите тази съдба!

освен това ще работя в хеликон! :D

мда.

о, помня много добре всичко, макар и да изглежда обратното. затова знам и че никога не съм казвала, че си ми враг. знам също, че света е гаден, но не е нужно да го повтаряме по хиляда пъти и после нищо...както не е нужно да си говорим за птички и пчелички, така не е необходимо и да се събуждаме всеки ден и да си казваме : Леле, колко е гаден света? и после да прекарваме цял ден в отчаяни опити да разберем защо и да се пропиляваме за нещастието. ето от това ми писна и от вечните ми обяснения, които явно никой не разбира. ОК. нямам и желание да правя голяма драма от това, че съм сигурно най-смотания човек на света, но това не значи, че не се боря, напротив, дори според мен това ми помага много повече от дните в които ме интересуваше накъде ще отиде света и защо хората са ужасни и т.н.
засега съм се изолирала, боря се за себе си, когато спечеля ще изляза навън готова за нова борба и не е нужно да променям нищо или да решавам нищо, защото до колкото знам, не съм направила нищо.
P.S.: когато ми се прави нещо - правя го
        когато не ми се прави - не го правя
        когато ми се пише - пиша
        когато ми се живее - живея, колкото и да съм жалка
( и нямам идея, какво имаш предвид с това да ме провокирваш така!)

one day maybe we'll make it

като не ти се пише - не пишеш
като не ти се говори - не говориш
като не ти се живее - не живееш
като не ти се прави нещо - не го правиш
животът е прост, ние го усложняваме
понякога самосъжалението помага щото след него се чувстваш като лайно (с извинение), стягаш се и всичко по някакъв начин се оправя
няма нужда да ми го обясняваш това
знам го добре
знам че една вечер с някого не оправя нещата - може да ги влоши
(ама знаеш ли? не ги влоши. дори е приятно да се разсееш и да си поговориш с някого)
ако ще използваме метафори от това, което ни спасява, то тогава аз се чувствам като Диоген
иде ми да се завра в бъчва, но няма да изляза и да търся човека щото знам, че човекът го няма
по-скоро като Сартр - адът, другите, знаеш
всички сме изморени
всички страдаме
(мда, може би аз не трябва? щото еди-кво-си)
(може би и ти не трябва, щото пак нещо-си-там)
ама страдаме
такъв е животът
скапан
тъп
груб
гаден
недодялан
мачкащ те
хората пък са прости същества
не искам никви отговори от теб - щото знам, че на повечето ми въпроси не можеш да отговориш
знаеш ли? аз пък се опитвам да се боря
дори когато ти изглежда, че не го правя
искам един отговор
едно решение
и е време да го вземеш
ЩОТО АЗ НЕ СЪМ ТИ ВРАГ
време е да го разбереш

дали ще се бориш с мен
дали ще живееш с мен
защото аз нямам сили да бъда срещу теб
да знаеш
не
съм
враг
.
приятел съм, помниш ли?
спомни си, по дяволите

Crap

ето ме, някак си вече искрено ми писна от това...
дори пиша насила...нямам Муза, нито идеи, нито планове, просто ей така си живея...
питах се дали е ОК това, дали не съм нещо чалната или... да - знаеш за какво говоря, сега и това ми стана тъпо...
уморих се от много неща тази година, но знаеш ли от кое най - много: от въпросите...
писна ми да се питам винаги защо на мен, защо сега, как така стана, че съм нещастна и пристрастена към храна или ами ако наистина съм луда....
не искам да знам отговорите, просто искам да се махна, да започна от начало...
да, страх ме е, но не ти ли се иска просто един ден да се събудиш и да имаш съвсем различни мисли и проблеми от сегашните...
от това се нуждая, промяна, и не една вечер прекарана с Х., не някаква заблуда, че това ми харесва и, че тя ми харесва и т.н.
може би затова не ми се пише, защото инертността ме побърква вече и понеже биологията се оказва единственото ми налично лекарство, ще използвам подобен израз: като електрон съм, който постоянно не може да намери мястото си и затова се движи ту извън матрикса на митохондрия, ту навътре към него, тласкан от силите на различните концентрации.
така би трябвало да произвеждам енергия за различни нужди, само че моята енергия сякаш се разпръсква из пространството и никой не я вижда или използва и тя се губи...губя се и аз...
затова се изморих и няма да се самосъжалявам повече, просто ще живея, надявайки се един ден някоя заблудена душа да си вземе нещо от мен....ако не, тогава не знам.

понякога имам чувството, че нямаш
истинска
нужда
от
мен.

open your heart, i'm coming home

"Look at the trees, look at the birds, look at the clouds, look at the stars… and if you have eyes you will be able to see that the whole existence is joyful. Everything is simply happy. Trees are happy for no reason; they are not going to become prime ministers or presidents and they are not going to become rich and they will never have any bank balance. Look at the flowers - for no reason. It is simply unbelievable how happy flowers are."

не звучи много като мен, а? но какво пък, всички, ние, понякога се побъркваме и ни се иска да сме щастливи пчелички, радващи се на цветята и небето.. и прочие. защото хората казват: "да мразиш е лесно, да обичаш - трудно", аз пък казвам: "да обичаш е АДСКИ лесно, трудно е да мразиш"... поне за мен.

трябва ми план. от онези малоумните, които никога не спазвам. и ето какъв е за тази седмица:

1) хубава музика... в огромни количества; докато ме заболи глава, гърло, всичко. просто хубава музика, която те докосва по сърчицето и ти иде да се слееш с мелодията, да се оставиш да те спаси..

2) четене. книги. на лягане и на ставане, дето се вика. всякакви, в нечовешко количество. ще пробвам всичко, до което се докосна.

3) вода!.. абе, някаква адски развеселяваща е чешмяната вода! хаха...

и мисля да възобновя бягането сутрин. (и карането на колело!) ще се насиля да си лягам навреме и да ставам навреме. ще ходя и отново - слушайки хубавата си музика, ще изтощавам до краен предел тялото си. ще забравя за хората, за мъките, за скръбта, ще се отдам на седмицата на хубавото.

пък ако ми стигне време - ще подрасвам от време на време някой меланхоличен стих; ще търся албуми, ще.. се опитвам да бъда.. щастлива от.. цветята и пчелите?