https://www.youtube.com/watch?v=vymfS37vq08
чуй песента... наскоро попаднах на нея и оттогава ми е на рипийт. мисля, че ще ти хареса :)
онзи ден се качих на покрива на СУ, dude, беше едновременно много красиво и страшно разочароващо... бях с една преподавателка (за която съм ти разказвала) и колеги. небето беше сиво, в далечината валеше дъжд, виждаха се софийските покриви, беше високо, но не достатъчно, че да "полетиш" завинаги. обиколих го, огледах от всеки ъгъл, направих една-две снимки, помахах на самолетите. не знам дали съм ти казвала, но винаги съм искала да живея в блок, в който да мога да се качвам на покрива и да си седя там.
всъщност през цялото време си мислех, че технологиите доста жестоко развалят човек. колегите ми си направиха около 6836395902 гадни селфита, включително преподавателката, всеки носеше фотоапарат и никой не се замисли, ако скочиш, дали ще умреш? по-важно беше да се качи снимка във фейсбук, разбира се...
всичко, което искам да кажа, е, че никога няма да съм част от такава група. нито ти. но по-важното, което трябва да осъзнаем, е, че ние не искаме, защото не сме такива. не знам дали сме по-добри, но сме по-разлини - в това, мисля, няма нищо лошо. устроени сме по друг начин. може би има нещо грешно в съзнанието ни, но аз го обичам такова, каквото е. радвам се, че съм такава. и се радвам, че и ти си такава. след всичкото това време (dude, 8 години!!!) - пак сме си ние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар