these are hard times for dreamers

чудя се какво да ти напиша...
разбирам те, гушкам те, дано това да ти е достатъчно засега, защото знам също и че ще мине, рано или късно раните заздравяват и си оставаме пак ние, на дъното, но пък научили още веднъж нещо за това как се живее! но аз все още имам надежда!

oh, i believe in yesterday

"Yesterday, love was such an easy game to play.

Now I need a place to hide away."

иска ми се да се скрия някъде. 

чувствам се мъничка, ненужна, изхабена и ужасно потънала в тъга. сякаш абсолютно всичко, което правя, в последствие се оказва гадна, тъпа и отвратителна грешка, за която плащам с цената на поредната противна криза, от която е толкова трудно да се измъкнеш. и потъваш, потъваш, потъваш... 

"Yesterday, all my troubles seemed so far away.
Now it looks as though they're here to stay."

вечната трагедия на живота ми ... 

да се вкопчвам в заблуди, илюзии, да диря миражи, да мечтая безутешно, безнадеждно, без... да искам вярвам, да искам да се пристрастявам. ах, joe, омръзна ми да я гоня тая заблуда... омръзна ми. 

"Why she had to go... I don't know, she wouldn't say.

 I said something wrong, now I long for yesterday."

Backstreet boys лекуват, на правилната вълна си!
we can be alone together, always!

show me the meaning of being lonely..

..."защо не мога да бъда там, където си ти?"

и аз я искам тази прашинка. да я държа в ръцете си, да мисля за нея искрено, да пея с нея, да пиша с нея и за нея...
и аз искам July morning, който да е незабравим.. с книгите, с музиката, с Вдъхновителя..
искам. но кой ме пита какво искам? мога единствено да гледам как ми се изплъзва, как губя, как изчезва. да се отдам на меланхолия и изгнание. и да се опитам да продължа, претендирайки, че нищо не се е случило, някак изтръгвайки сърцето си и мачкайки го в шепа, както всеки път.

и смятай.. щом отново се завръщам към backstreet boys вълната.. за какво иде реч.
ала можем единствено да чакаме и да мечтаем.
forever alone, dude... forever alone.

Wash away the pain

искам го много, Дуде, искам да намерим щастието и ако това значи, че трябва да се отдадем на любовта, по дяволите, нека бъде така! искам да получим отговор и да стане нещо различно в този живот-ад, да намерим причината, да имаме още един стимул и още двама, които да поканим на July Morning! пък после ако ще и да ни убие пак съдбата, на всичко съм готова за малко любов...да се докосна до нея, без алкохол или цигари, чиста и ангелска прашинка любов, каквато е в мечтите ми!
ще кажеш, че това е невъзможно...и вероятно ще си права, но моята илюзия ме направи да вярвам каквото и да става, иначе отдавна да съм се самоубила!
лошо ли е това?
толкова ли много искам?

очевидно все пак умееш да вдъхваш кураж у хората! можеш да се гордееш с мен, защото току-що направих аз първата крачка/стъпка/както се казвам там, взех нещата в свои ръце и каквото зависеше от мен - беше свършено. сега просто ще чакам, за да видя колко точно е благосклонна съдбата към мен и него...

и между другото - готова съм за фотосесията!
и между другото 2 -  идолът ми започва да ме плаши... :D