No change, but don't care

как се чувствам?
наистина ме е страх да се замисля, защото дълбоко в себе си знам отговора...
не съм се променила никак...
а може би точно това исках. харесва ми живота тук, харесват ми хората, с които съм и точно това ме крепи, защото ако бях попаднала на място като предишното, с хора като предишните, щях да умра... този път наистина и завинаги, защото този път щях да съм сама.
честно не вярвах, че ще стане, но мисля че намерих мястото си. доста е трудно, но си заслужава, и скоро осъзнах, че няма нищо друго, което бих учила, а във факултета съм като у дома си.
"просто влюбени" ...липсва ми, но някак си се примирих със самотата. откривам също колко добри приятели може да са момчетата (точно аз го казвам) и това е много по-важно в момента. но какво ти обяснявам, ти по-добре знаеш, нали си Старши.
налегнаха ме вчера гадни мисли, но то си е традиция при нас, гледам да не влагам много енергия в това.
Дудее, идва Коледа, мисли за това и не позволявай на лошите дни да те сломят.
ще се видим скоро, дано да не дойде само краят на света...

tired of being what they want us to be

не знам как се чувстваш. имам предвид: как наистина се чувстваш. как наистина си се чувствала в последните 3 месеца. обаче всичко ни  дойде в повече, нали? сякаш желанията да се озовем в една тиха, спокойна софия, лишена от драми и хора, ни се изсмяха в лицата и сега просто ни гледат как се проваляме. или успяваме?

понякога не мога да заспя и лежа в тъмното, страхувайки се.
понякога ми се иска да мога да бъда онзи смел човек, който те вдъхновяваше...

понякога се сещам за разговорите ни в края на лятото и опитите ти да ме превърнеш в него. очевидно зад отговора "просто влюбени" се крие и нещо по-дълбоко.

често и думите ми се губят.
често искам да ти се обадя, но знам, че ти вече знаеш всичко.

и сега просто нямам търпение да мине тази седмица - хем за да лиша всички от присъствието си, хем за да усетя нещо друго, различно от... всичко.

еето още нещичко за настроение.
Love you, too, Sis-ter!

i had the best day with you .

благодаря ти за днес, джо.

в момента ми е толкова... топло, ама душевно. сякаш всичките депресиращи те мисли, които имах досега - и най-вече през последните два месеца - са си заслужавали. заради ден като този.   и въпреки че ноември не е нашият месец - този ден беше наш. и ми се иска да го правим по-често.

например:
тесните малки улички
шарените стени
библиотеките
славейков
парка до ндк + мостът на влюбените (мамка му и мост, как го мразя :D )
...
и всичко останало, заради което си заслужава да бъдем в софия.

обичам те!

ok, from the beginning

predvaritelno se izvinqvam za pisaneto, no nqmam kirilica....
mai mn navreme se sdobivam s internet.
shte buda kratka, predi da poiskam podrobno obqsnenie: ti, az, tezi dni, sreshta!
Call you tommorow! sega 6te se otdam na y4ene za kontrolno.

fuck carpe diem

не вярвам, че някога ще намеря своя dream town, dude. няма нещо, което действително да ти помага да живееш. има някой, който ти помага. но хипотетично този някой винаги си тръгва. хипотетично трябва да се бориш... to fight like hell, за да се получи. реално трябва да се бориш. преди бях борец. сега нещо се изгубих по пътя.

ноември никога не е бил месецът, усещаш ли?
...