как се чувствам?
наистина ме е страх да се замисля, защото дълбоко в себе си знам отговора...
не съм се променила никак...
а може би точно това исках. харесва ми живота тук, харесват ми хората, с които съм и точно това ме крепи, защото ако бях попаднала на място като предишното, с хора като предишните, щях да умра... този път наистина и завинаги, защото този път щях да съм сама.
честно не вярвах, че ще стане, но мисля че намерих мястото си. доста е трудно, но си заслужава, и скоро осъзнах, че няма нищо друго, което бих учила, а във факултета съм като у дома си.
"просто влюбени" ...липсва ми, но някак си се примирих със самотата. откривам също колко добри приятели може да са момчетата (точно аз го казвам) и това е много по-важно в момента. но какво ти обяснявам, ти по-добре знаеш, нали си Старши.
налегнаха ме вчера гадни мисли, но то си е традиция при нас, гледам да не влагам много енергия в това.
Дудее, идва Коледа, мисли за това и не позволявай на лошите дни да те сломят.
ще се видим скоро, дано да не дойде само краят на света...
Няма коментари:
Публикуване на коментар