Lost in the echo

мога да ти кажа точно колко ми е гадно в момента, мога да ти кажа, че искам да замина и повече да не се върна, но какво значение има когато никой не чува.
не обвинявам никого, защото днес осъзнах, че си го направих нарочно, всичко правя нарочно, ей така, за да видя какво ще стане после. резултата не е никак добър. истина е, че съзнателно се изолирахме от света и сега той не ни познава и не ни иска, но знам, че има място и за нас там някъде и ще го намерим...
искаш да ти кажа, че всичко ще е наред, не знам дали ще е така, но няма по-добър начин от този сами да отидем и да проверим.
страшничко е да се отделим от домовете си и града си, но как иначе ще се сбъднат мечтите ни.
Пиич, настава "време за истински живот"!!!! дано сме готови...

best of us can find happiness in a misery

ние сме ужасни хора, нали знаеш? :D

не знам как, ама утре трябва да станем рано. смисъл. ъх. да. сещаш се.

но нали знаеш, че тепърва всичко прекрасно предстои? сбъдването на мечтите ни. разкошните книжарници, библиотеки, кафета, барове (текили :D:D), парти-таймовете и всичко всичко останало.

време е да си обещаем, че ще си позволим да бъдем щастливи.
моля те.

най-сетне се нави!!!

supernatural + текила = другата седмица?

best for last

абе, фифи, честно започвам да си мисля, че корабът майка ни предава много брутално :D  още една твоя/моя/наша идея беше току-що осъществена сиреч: идолът ми ще представя своя изложба в понеделник (и, да, ще дойдеш с мен) и то забележи на каква тема: разрухата.

и понеже днес спомена за последната ни епична фотосесия в габрово.. хм, да речем, че ми хрумна готина идея, която можем да стартираме от утре. и ми трябва препоръка. усещам как пак ще се ходи до библиотеката.. обаче хеликон ме зове :D :D

Fireee

аз го наричам надежда и зареждане с нова енергия... точно от това имах нужда. :D