Ромът е коварна напитка!
Почти колкото живота!
В началото ти е толкова хубаво, сладко опиянение, смях, мечти... после идва следващия ден и започва болката и съжалението.
Питаш се защо изобщо си живял, защо си повярвал, че може да си щастлив, дали не е било само заблуда.
Светът ти се размазва, не можеш да гледаш, едва дишаш, мислиш си, че това е краят.
После се намира едно от онези "хапчета", които замазват положението и те изправят на крака.
И веднага си обещаваш, че никога вече няма да пиеш ром, че това няма да се повтори.
Само че в момента, в който го обещаеш, знаеш, че няма да го направиш!
Защото колкото и да те болеше, почувства нещичко, нали?
И това, макар и жалко подобие на чувство, означава, че за един миг си бил жив.
И можеш отново да си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар