колко е живот да му се сърдим, пита камелия кондова и аз се чудя дали е права. обикновено се съгласявам, че не е толкова трудно да се живее, ако просто имаш достатъчно вяра в себе си и мечтите си. затова не спирам да мечтая, защото само мечтите ми дават силата да продължа напред. само те придават смисъл на живота. и когато сбъднеш някоя от тях започваш да се чувстваш истински удовлетворен от съществуването си, а после просто създаваш нова и се бориш и за нея. накрая... просто умираш.
въпреки, че много неща се случиха в последните години, но най-вече последните месеци и въпреки, че понякога си мислихме, че краят чука на вратата, а ние не сме достатъчно силни, за да го преодолеем, въпреки всичко това, не знам как, но някак си стигнахме до тук и искрено вярвам, че все пак ще успеем да постигнем онова, за което така силно мечтаем.
дразнещите ХОРА ще останат в миналото, заедно с разочарованията, моментите на слабост и безсънните нощи, в които сме дирили утеха за ранените души. ще дойде миг, в който ще сме готови да изкрещим на света, че ние и само ние го създаваме, другите просто преминават през него, без да остават следа. земята, ако все още се съмняваш, се върти благодарение на хора като нас - мечтателите, гонещи измамата. защо не започнем от днес?
и накрая на годината, когато дойде 31 декември, ще извадим онези специални наши желания и ще видиш как голяма част от тях са се сбъднали, а онези, които не са, ще бъдат просто незначителните, които не им е било писано да съществуват в точно нашия свят, защото не са си заслужавали. (това в случай, че не сме много заети с автографите.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар