"i'm a nightmare, a disaster. that's what they always say."
права си, Joe.
никога през живота си не съм писала за другите. сега, когато най-после успях да открия най-точните, подходящи и искрени думи, почувствах онази невероятна и разкошна тръпка в сърцето си, че съм свършила работата си. и това е, което никога не могат да ни отнемат - думите. след тях небето е по-синьо, а не след хората; след тях любовта е по-силна, а душата ми по-чиста. след тях. само след тях мога да усетя пълното удовлетворение от себе си, от живота си, от света и най-вече да открия смисъл на съществуването си. само след откриване на думите. моите, твоите, нашите мили думи, които колкото и да се крият, все успяват да се върнат, прегръщайки ни силно и показвайки ни, че всичко досега си е заслужавало.
разбира се, че няма да им позволим да ни контролират. разбира се, че никога няма да ни отнемат мечтите. може би за тях сме кошмар и трагедия, но не ще сломим глава и не ще се подадем на ужасните им лапи, които протягат към нас, искайки да ни излапат наведнъж. нищо, което казват, не може да ни промени.
а "мореви"? е, те са само едно напомняне, което ще ни спира да изневеряваме на себе си и на думите. те ни правят живи. те придават смисъл. те са загадката. те са ВСИЧКО. защото времето ще отмие онези хора, ще отмие спомените и болката, и тогава думите отново ще се появят, за да напомнят, че и след тези битки съществува щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар