Jude, колко е хубаво когато мечтите се сбъдват, когато това, за което живееш най-сетне дойде при теб и си е твое – Признанието! Никога не сме искали нищо от света, никога той не ни е давал нищо, а сега…от него получи признание.
Jude, не знам дали ми вярваш, но съм толкова щастлива и горда! Ти ми даваш надежда и Муза – всичко, което като се замисля ми е нужно да се изправя на крака! И затова ти благодаря!
Петя Дубарова е живяла точно колкото трябва, за да види света колко е талантлива и да я запомни завинаги! А ние Jude, с нас ще стане същото, ще видиш! Затова днес няма място за съжаления, няма място за тъга, носталгия или ужасните спомени, само за красотата наоколо!
p.s. по повод “щрак” : Любо бе поправен и готов да сбъдва още мечти.