Wow! след такива думи може ли човек да продължи да се самосъжалява! непоносимо е да виждаш мрака всеки ден, макар и да пече слънце, и не е изобщо странно, че пролетта или лятото не ни вдъхновяват, а го прави зимата. защото никой никога нямаше да се зарадва на славея, ако се замислеше за врабчето, което е обречено на студа....
ние мислим за малките неща, в големи мащаби, затова страдаме толкова често, затова ни е трудно да се насладим на хубавите моменти от живота ни, които в последните дни бяха доста, затова искаме толкова много да избягаме от реалността, затова се удавихме в алкохол и цигарен дим!
добре, че си ти, да ми даваш сили да се преодолявам всеки ден, да пишеш това, за което аз някакси оставам безмълвна...
добре, че си ти, иначе кой ще се сети за врабчето?
Няма коментари:
Публикуване на коментар